Второто ниво на скритата част се заемаше от спално помещение, столова, умивалня, тоалетни и климатични инсталации, които да осигуряват постоянен свеж въздух навсякъде. На същото ниво се намираше и сборното помещение, от което всички заемаха работните си места. На най-долното ниво бяха кухните и хладилните складове за хранителни запаси, но по-голямата част от пространството бе отделено за ситуационната зала и електронното оборудване. Навсякъде по кораба щяха да бъдат инсталирани скрити камери и микрофони. Нямаше да има нито педя от мостика до трюма, която да не бъде под наблюдение. Една от камерите щеше да бъде разположена на късата радиомачта над мостика и да предава в ситуационната зала панорамна картина на водите около кораба до хоризонта.
От сборното помещение започваше мрежа тунели и стълби, скрити зад преградните стени. По тях бойците бързо можеха да достигнат до всяка част на кораба, без да се разкриват, докато не изскочат през маскираните отвори, за да изненадат враговете неподготвени.
Петимата — Хейзъл, Пади, Дейв Имбис, Тарик и Хектор — седнаха на дългата маса срещу тримата китайци и обсъдиха предимствата и недостатъците на предложеното разположение. Особено внимание отделиха на звуковата изолация на тайните помещения. Сто двайсет и пет души, живеещи в затворено пространство, създават сериозен шум дори само с движенията си. Тези звуци можеха да предупредят врага за присъствието им на борда. Таваните, преградните стени и особено палубите трябваше да бъдат покрити с дебели плочи звуконепроницаем полиуретан. Всички движещи се части в района, вратите на микровълновите печки и на хладилниците, дори крановете на мивките и казанчетата на тоалетните трябваше да бъдат напълно заглушени. Хората щяха да се хранят от картонени чинии и да използват пластмасови чаши и прибори, за да няма звън на метал по порцелан. Щяха да носят само обувки с меки подметки. Когато се дадеше командата „Безмълвен кораб“, щяха да говорят само при абсолютна необходимост, при това шепнешком. Цялото електронно оборудване също щеше да бъде заглушено и операторите щяха да използват слушалки, за да слушат звуците от другите части на кораба. Помпите за циркулация на газа в съседните резервоари щяха да бъдат настроени да се включват една след друга и непрекъснато да има работещи, които да заглушават малките шумове от скритата част. След като направиха всичко, за да осигурят безшумната работа, насочиха вниманието си към въоръжението и наблюдателните средства. Камерите трябваше да бъдат напълно маскирани или скрити, но поставени така, че да покриват всяка част на кораба. Същото се отнасяше и за разположението на микрофоните.
Мостикът на кораба се намираше на върха на надстройката на кърмата, на почти трийсет метра над палубата. Той осигуряваше на капитана, лоцмана и кормчията пълна видимост на 360 градуса. На нивото под мостика се намираха капитанската каюта, свързочното и навигационно помещение и луксозният апартамент на собственика. Под тях бяха каютите на младшите офицери и корабните инженери, корабната кухня и столовата. Проектантите предложиха да се построи допълнителен етаж върху съществуващия мостик, който да поеме функциите му, а долното ниво да остане празно и да може да се изолира напълно, с достъп единствено по шахта от скритата част под главната палуба. Зад голите стоманени стени можеха да се монтират две автоматични леки 40- мм оръдия „Бушмастър“ МК44, способни да изстрелват по 200 снаряда в минута. Само с едно дръпване на ръчка скриващите панели можеха да се спуснат и оръдията да бъдат в готовност да изсипят унищожителния си огън върху всяка неприятелска цел.
След като всички планове бяха одобрени, екипът се пръсна. Дейв Имбис отлетя за Южна Корея, където за три седмици успя да уреди три АДТ и двете оръдия. Цялото това оборудване вече беше на път за Чи-Лун в Тайван, където щеше да бъде монтирано в тайните части на „Златната гъска“. По време на пътуването от Тайван до газовото находище в Абу Зара избраните водачи и екипажи на амфибиите щяха да бъдат обучени да управляват тромавите на вид, но невероятно ефективни машини. По време на същия преход се провеждаше и обучението на стрелците с оръдията.
Всички тези хора трябваше да бъдат избрани сред сто двайсет и петимата мъже и една жена, събрани от Пади в Сиди ел Рациг. Седемдесет от мъжете бяха отзовани от операции на „Кросбоу“ в различни части на света. Останалите бяха подбрани от обширния списък наемници и войници на свободна практика на Пади, които бяха готови да приемат дори най-опасните задачи не само заради парите, но и заради тръпката. Единствената жена също беше подбрана грижливо не само заради уменията й в бойните изкуства, но и заради поразителната й прилика с Хейзъл. Беше руско момиче, обучено от Спецназ. Името й бе Анастасия Воронова, но предпочиташе да я наричат Настя.