Тарик отлетя за Мека и там се включи в група мюсюлмански поклонници, връщащи се в Пунтленд. Стигна с тях до Могадишу с ферибота и продължи с автобус към Ганданга. Там се смеси с местното население, представяйки се за скитник, търсещ работа. Живееше редом с други скитници и просяци. Хектор му бе заръчал да не записва нищо, а бързо да състави мислена карта на градчето и залива. Тарик запомни точните места, на които бяха закотвени пленените кораби. Откри къде се намират лагерите, в които държаха пленените моряци. Наблюдаваше и мислено записваше движението на корабите майки и щурмовите лодки на Адам. Една от най-важните задачи на мисията му бе да наблюдава движението на главния си враг Утман Уадах. За Хектор беше жизненоважно да знае дали Утман стъпва на борда на някой пиратски кораб или лодка, когато излизаха от залива или се връщаха от рейдовете си. Плановете му зависеха от тази информация, тъй като Утман щеше да бъде единственият сред пиратите, способен да разпознае Хейзъл, ако я види отново. Хектор обаче беше почти сигурен, че Утман никога няма да излезе в морето. Простата причина за това беше, както посочи Тарик, че непобедимият воин Утман Уадах изпитваше патологичен ужас от открито море. Страдаше от хронична морска болест и само няколко часа сред вълните на океана бяха достатъчни, за да го превърнат в жалко, стенещо и повръщащо нищожество, неспособно да вдигне глава, още по-малко да стои на краката си. Морската вода беше единствената му слабост.
През няколкото седмици в Ганданга Тарик видя как Камал Типоо Тип докара в залива четири големи търговски кораба и стана свидетел на дивото веселие на пиратите и тълпите, насъбрали се на брега да посрещнат другарите си и плячката. Адам и Утман Уадах неизменно бяха сред посрещачите. Но когато шейх Адам излизаше с великолепната си кралска баржа да се качи на заловения съд, Утман оставаше на плажа. Явно беше, че изпитва страх дори от спокойните води на залива.
* * *
Хектор и Хейзъл отлетяха с боинга за Тайпе. Капитанът на „Златната гъска“ вече беше на борда. Името му бе Сирил Стамфорд. Беше напуснал военноморските сили на САЩ само преди десет месеца на задължителната за пенсиониране възраст шейсет и две. Във флота бе командвал крайцер и все още беше с остър ум и здраво тяло, жаден да продължи да работи с големи кораби.
Сирил беше потомък на дълга поредица бойци. Един от преките му прадеди бе служил във войната срещу берберските разбойници в Северна Африка от 1800 до 1805 г. Сирил показа на Пади старо, грижливо пазено писмо, което далечният му прародител капитан Томас Стамфорд написал на жена си от Тунис през 1804 г. Прочете на Пади следното изречение, изписано с избледняващо мастило:
— „В техния Коран пише, че всички народи, които не са признали Пророка, са езичници, неверници и грешници, които вярващите имат правото и задължението да ограбват и поробват; и че всеки мохамеданин, който падне в тази война, със сигурност отива в рая“. Стамфорд са се сражавали срещу тиранията, фанатизма и беззаконието в две световни войни — с гордост продължи Сирил. — Неотдавна най-големият ми син Робърт изгуби живота си в планините на Афганистан, след като бе заловен от тези хора и измъчван по най-ужасен начин. Флотът вече няма нужда от мен, но, бога ми, с най-голямо удоволствие бих наритал още веднъж проклетите кучи синове.
Преди да го одобри за капитан на „Златната гъска“, Хектор обясни каква ще бъде тайната му роля и какви опасности го очакват. Сирил прие работата с радост. Получи десет души от „Кросбоу“ с опит в морето, които да обучи като екипаж. Машинното отделение на танкера и навигационният мостик бяха оборудвани със сложна електронна апаратура и десет души можеха без никакъв проблем да управляват ефективно „Златната гъска“.
Дейв Имбис също беше на борда и наглеждаше довършителните работи по кораба — инсталирането на оръдията на скритите им платформи и преустройството на трюма за трите АДТ.
„Златната гъска“ се намираше в един от външните басейни на пристанището и взетите от Пади мерки за сигурност обхващаха всичко около нея. Надстройката на кърмата беше скрита зад големи платнища и цялата работа се провеждаше зад тях. Оръдията, амфибиите и всички други деликатни товари бяха докарвани нощем с малки транспортни кораби, покрити с безформени черни покривала.