Когато „Златната гъска“ се отдалечи на двеста и четирийсет километра от Тайван и на радара не се виждаха други кораби, Хектор организира учение с оръдията на палубата под мостика. По негова команда артилерийските капитани освободиха стоманените прегради, които скриваха платформите. Преградите паднаха на пантите си и дългите цеви се показаха навън.
Оръдията бяха заредени с осколъчни снаряди. Всеки от тях съдържаше стотици метални сачми. Електронният таймер на върха на снаряда се нагласяше от капитана за нужното разстояние с помощта на вградения компютър. Стрелецът прихващаше целта си с оптичен мерник и натискаше ръчката на спусъка. Компютърът изчисляваше непрекъснато разстоянието и предаваше информацията на снаряда. При отпускане на ръчката оръдието стреляше. Снарядът се пръскаше във въздуха точно над целта.
Хектор, Пади и двете жени гледаха от мостика как екипажът хвърля през борда празни петролни варели, които щяха да служат за мишени. Всяко оръдие изстреля залп от по пет снаряда по тях. Резултатът беше зрелищен. Облакът волфрамови топчета превърна морската повърхност във висока колона от пяна и пръски, която погълна варелите и всичко друго на трийсет метра около тях в буря от летящ метал. Когато всичко се успокои, на водната повърхност нямаше нищо освен вълнички.
— За бога! — възкликна Пади. — С нетърпение очаквам да видя как същото се случва с някоя от лодките на Адам.
— Бих казал, че сме почти готови за посещение в Ганданга — отбеляза Хектор.
— Адски си прав, мамка му! — съгласи се с усмивка Пади.
Хейзъл побутна Хектор.
— Той каза „мамка му“. Забелязал ли си, че Пади никога не ругае пред Настя? Можеш да вземаш уроци по добро поведение от него, момчето ми.
Пади ги изгледа потресен. До този момент твърдо беше вярвал, че неговата набираща сила връзка с младата рускиня е една от най-добре пазените военни тайни. Лицето на стоящата до него Настя беше неразгадаемо.
* * *
По необходимост Хейзъл и Настя прекарваха много часове заедно в апартамента на собственика под мостика, опитвайки се да направят приликата помежду си още по-голяма. Хейзъл подстрига и оформи косата на Настя в същия стил, който предпочиташе самата тя.
— Откъде си се научила да работиш така добре с ножицата? — попита рускинята, докато се възхищаваше на отражението си в огледалото.
— Навремето се налагаше сама да се грижа за косата си.
Настя я погледна озадачено и Хейзъл обясни:
— Нямах пукната пара. Едва успявах да си позволя да се нахраня, какво остава за фризьорски салони.
— Това е глупаво! С твоята външност никога не би трябвало да оставаш без пукната пара.
— Може да съм била прекалено придирчива.
— Прекалената придирчивост също е глупост — даде мъдрото си мнение Настя.
След като приключиха с прическата, Хейзъл отвори големите шкафове от двете страни на огледалото, където се намираше козметиката й, и се залови за работа. Резервираността на рускинята изчезна напълно и тя се кискаше като ученичка, докато наблюдаваше собственото си преобразяване. След това насочиха вниманието си към подбора на подходящо облекло. Настя остана омагьосана от съдържанието на просторния гардероб на Хейзъл. Той бе цяла съкровищница, пълна с коприна, сатен и дантели. Разбира се, двете бяха с еднакви размери — Настя беше избрана специално заради приликата й с Хейзъл. Обувките на „Шанел“ и „Ермес“ изглеждаха толкова добре на краката на Настя, колкото и на тези на Хейзъл.
Когато приключиха с контенето, двете изнесоха малко представление за мъжете. Настя се разходи из салона с апломба на манекенка, каквато е била навремето, и със същото високомерно-презрително изражение на красивото си лице. Хектор и Пади се изтягаха във фотьойлите с чаши уиски в ръка и аплодираха ентусиазирано, а Хейзъл наблюдаваше творението си със собственическа гордост.
Задачата на Настя изискваше да копира маниерите на Хейзъл — походката й, изразителния начин, по който държеше главата и използваше ръцете си. Рускинята беше родена актриса и бързо влезе в ролята. Накрая Хейзъл се опита да изглади дикцията й. Това бързо се оказа пълна загуба на време. Благодарение на обучението си в Спец- наз Настя говореше английски достатъчно добре, с изключение на някои малки недостатъци. Често бъркаше словореда и така и не можеше да направи разлика между У и В. Така „утре“ можеше да се превърне в отчетливо „вътре“ за огромна радост на слушателите. Друга особеност беше произнасянето на „окей“, което нацупените й устни превръщаха в „хокей“. Накрая се реши, че е по-добре да си държи устата затворена, докато се намира в плен на пиратите. За щастие тази рестрикция изобщо не представляваше проблем за нея. „Безмълвен кораб“ беше предпочитаният от Настя режим на действие.