Когато „Златната гъска“ пристана на терминала, на борда се изреди върволица посетители. Всички близкоизточни медии изпратиха журналисти, които да отразят събитието. След като те си тръгнаха, дойде ред на поръчания от Хейзъл кралски банкет, на който присъстваха емирът и антуражът му, както и повечето министри.
На товарната палуба на „Златната гъска“ беше издигната голяма бедуинска шатра, а самата палуба бе покрита с пъстроцветни персийски килими. Емирът, трите му покрити със скъпоценности съпруги и всички останали гости се настаниха на копринени възглавници, а най-прочутият готвач в Арабия със своите петдесет помощници се пофижи за банкета. Струнен оркестър свиреше традиционна музика на заден план. Външният министър бе един от по-малките братя на емира. Беше завършил Оксфорд и изнесе реч на съвършен английски, в която възхваляваше качествата на „Банок Ойл“ и ролята на компанията в разработването на ресурсите на емирството.
След това към високите гости се обърна Хейзъл. Тя разказа за „Златната гъска“ и товарния й капацитет. Говори за разходите и планирането около изграждането на кораба и пускането му на вода, както и за значението му за Абу Зара. Обясни, че танкерът е твърде голям, за да мине през Суецкия канал, поради което се налага първото й плаване да бъде на юг, покрай източния бряг на Африка и около нос Добра надежда, откъдето щеше да продължи на север по Атлантическия океан до пристанището Брест във Франция, където щеше да разтовари резервоарите си. Хейзъл каза на присъстващите, че очаква пътуването да започне след петнайсет дни и че това събитие е толкова важно за „Банок Ойл“, че самата тя и съпругът й г-н Хектор Крос ще пътуват с кораба до Кейптаун в най-южната точка на Африка.
Операторите в дъното на шатрата дискретно заснеха цялата церемония. В ситуационната зала в недрата на кораба Пади и Настя следяха всичко с помощта на камерите и Настя имитира почти съвършено всяко движение и жест на Хейзъл.
Пет вечери по-късно Хектор и Хейзъл седнаха с Настя и Пади в ситуационната зала и изгледаха седемминутния репортаж на „Ал Джазира“, който отрази всички основни елементи от пътуването на „Златната гъска“. Кадрите с огромния кораб в морето бяха наистина завладяващи, а откъсите от речта на Хейзъл съдържаха всички най-важни елементи — огромната стойност на танкера и товара му, маршрута му около Африка, очакваната дата на заминаване и факта, че Хейзъл Банок и съпругът й ще бъдат на борда през първия етап от пътуването до Кейптаун. След края на предаването Хектор погледна към Пади.
— Е, какво мислиш?
— Мисля, че госпожа Крос трябва да се пробва в киното — отвърна ирландецът. — Може като едното нищо да изяде хляба на Никол Кидман.
— Благодаря, Пади — усмихнато отвърна Хейзъл. — От такъв ценител на нежната половина това е наистина висока оценка. Мислиш ли, че Адам ще се върже?
— И още как. Залагам си главата, че и краставия задник отгоре.
— Какво значи „крастав задник“? — попита Настя.
— Абсолютно същото като „залагам си главата“ — обясни й Хектор и тя погледна със съжаление Пади.
— Защо винаги използваш толкова много думи?
Хейзъл се усмихна на тази демонстрация на авторитет, който Настя вече налагаше във връзката им.
* * *
Вече с пълни резервоари и газеща дълбоко във водата, „Златната гъска“ мина отново през Ормузкия пролив, за да започне дългото си плаване до Франция. Веднага щом брегът се скри от погледа, хеликоптерът започна да връща хората на Пади от лагера в пустинята и да ги стоварва на палубата. Всеки мъж беше въоръжен с 9-милиметров автоматичен пистолет „Берета“ и автомат „Берета“ SC 70/90. Имаха бронежилетки и всеки носеше компактна бойна радиостанция „Фалкон“, работеща на къси вълни. Пристигналите от Тайпе започнаха интензивно да обучават новодошлите, които бързо научиха разположението на тайните тунели и как да ги използват, за да стигнат бързо, тихо и незабелязано до всяка точка на танкера. Упражняваха качване и слизане от амфибиите. „Златната гъска“ легна в дрейф и трите АДТ отново бяха спуснати през борда, но този път с всички войници, след което бяха прибрани и скрити под палубата.