* * *
Чичото на Адам Камал Типоо Тип стоеше в кабината на щурвала на пленения 33-метров тайвански траулер и гледаше как хеликоптерът му се носи над гребените на вълните на връщане от разузнаване. Обърна носа на кораба срещу лекия бриз, за да улесни кацането. Мачтата и по-голямата част от надстройката бяха демонтирани, за да се улесни използването на хеликоптера и да се затруднят радарите на другите кораби. Пред кабината на щурвала имаше дървена платформа за кацане. Бяха избрали този материал, за да намалят радиоехото. Хеликоптерът увисна и се спусна върху нея леко като перце. Екипажът изтича с въжета да застопори машината.
Камал кимна одобрително. Пилотът беше иранец, обучен от военновъздушните сили на страната и пламенен боец на джихада срещу неверниците. Веднага след като хеликоптерът беше привързан, той изключи двигателя и скочи на палубата. Забърза към кабината, като сваляше очилата и шала, скриващ половината му лице.
— Слава и благодарности на Аллах и възвишения му Пророк — поздрави той.
— Слава и поклонение пред тях — отвърна Камал. — Какви новини носиш, братко мой Мустафа?
— Неверникът е доставен в ръцете ти. Корабът е само на сто осемдесет и пет километра пред нас и приближава със скорост над двайсет възела.
— Сигурен ли си, че това е корабът, който търсим?
— Във всички морета не може да има друг като него. По-голям е от планина и името му е изписано на носа и кърмата. Той е „Златната гъска“. Слава на Аллах, неговия Пророк и всичките му светци.
— Слава и поклон пред Аллах! Кажи ми какво видя.
— На мостика видях трима души, а на предната палуба имаше мъж и жена. Жената е с жълта коса и не беше млада. Косата и лицето й бяха непокрити.
— Слава на Аллах! Това е курвата Банок! Ами мъжът?
— Висок и с тъмна коса. Открито галеше жената по най-непристоен и безсрамен начин.
— Това е убиецът Хектор Крос! Този път той няма да избегне праведния ни гняв.
Мустафа продължи с описание на самия кораб и възможните му слаби точки, като не пропусна да спомене за въжената стълба и седалката, висящи удобно през борда.
— Трябва незабавно да уведомя шейха за невероятно добрия ни късмет — каза Камал и се обърна към електронните уреди в дъното на кабината.
Включи сателитния телефон. Имаше забавяне, тъй като сигналът се предаваше нагоре, но най-сетне чу гласа на племенника си:
— С кого говоря?
— С Камал. Поздрави и Аллах да те благослови, могъщи владетелю!
— И ти да си благословен, почитаеми чичо — отвърна Адам.
— Открихме онова, което търсехме, любими господарю. Идва в ръцете ти заедно с мъжа, който уби и твоя баща, и моя.
— Откъде си сигурен, че свинята Крос е на борда на кораба? — настоятелно попита Адам.
— Мустафа го е видял на палубата с курвата му, слава на Аллах.
— Слава на Аллах и на неговия пророк. Но дали няма грешка? Наистина ли жената е Банок? Сигурен ли си?
— Сигурен съм, господарю. Главата й била непокрита. Косата й била жълта. Тя е! Корабът е натоварен и гази ниско във водата. Товарът струва почти колкото самия съд. Глупавите моряци неверници са оставили въжени линии да висят през борда. Лесно ще бъде да го превземем, мой възвишен и любим племеннико и шейх.
— Ако наистина е така, ще направиш и двама ни много богати, чичо. Кога ще стигнеш плячката си?
— Танкерът плава право към нас със скорост двайсет възела. Ако е рекъл Аллах, ще се срещнем след по-малко от пет часа. До утре сутринта корабът и цялото му съдържание ще бъде в ръцете ти. Кръвният дълг най-сетне ще бъде изплатен напълно. И аз като теб скърбя за загубата на баща ми и твоя дядо.
— Нека Аллах и неговият пророк Мохамед благословят делото ни, почитаеми чичо. Погрижи се невярното куче Крос и неговата курва да ми бъдат доведени живи. Искам да говоря с тях, преди да умрат.
* * *
Единствените звуци в ситуационната зала в тайната секция на „Златната гъска“ бяха мекият плясък на вълните по корпуса, бученето и свистенето на газовите помпи в съседните трюмове и тихото бръмчене на електронното оборудване. Хектор, Пади и Дейвид Имбис седяха на дългата маса пред компютърните екрани. Тарик беше избутал стола си назад и седеше със скръстени на гърдите ръце. Разговаряха рядко, при това шепнешком. Хейзъл се беше свила на тясната тапицирана пейка в дъното на помещението, завита с одеяло. Спеше съвсем тихо. По-голямата част от осветлението идваше от сиянието на множеството екрани. Часовникът на стената над тях показваше десет минути преди полунощ. Инфрачервените сензори във всяка камера засичаха всяко живо същество на кораба. Когато регистрираха някакво движение, те автоматично включваха камерата и предаваха изображението на екрана. В този момент един екран показваше мостика и Сирил Стамфорд, който крачеше нагоре-надолу и се взираше в тъмата пред носа. Съседният екран показваше двама от екипажа му в столовата, които пиеха кафе и пушеха. Внезапно се включи и камерата в спалнята на апартамента на собственика. Тя тънеше в мрак, но камерата работеше в инфрачервен режим. Образите на екрана бяха монохромни. Настя Воронова отметна завивките и стана. Беше облечена в тъмно цяло трико. Докато отиваше към вратата на банята, на заден план за момент се видя Винсънт. Спеше сам на дивана при отсрещната стена.