— Тук няма повод за безпокойство, Пади — промърмори Хектор.
Настя влезе в банята и затвори вратата. Камерата вътре беше изключена по нареждане на Хейзъл. Сякаш гледам някоя от онези риалити програми като „Биг Брадър“, помисли си Хектор. Точно толкова отегчително. Пади затвори очи и отпусна глава върху положените си върху масата ръце. Хектор стана и се протегна. Отиде да си сипе чаша кафе от термоса и се върна на мястото си.
— Още малко остана. Почти ги надушвам — тихо каза той на Пади, който отвори очи, кимна и отново отпусна глава.
Хектор погледна към Хейзъл. Тя сякаш усети погледа му, отвори очи и му се усмихна. После се размърда и намести възглавницата под главата си. В апартамента на собственика вратата на банята се отвори и Настя се върна в императорското си легло. Зави се презглава и изчезна.
— Тя винаги ли спи като къртица в дупката си? — попита Хектор.
— Гледай си проклетата работа, Крос — отвърна Пади с шеговито негодувание.
Хектор се ухили и загледа червения секундарник, който обикаляше неуморно циферблата. Часовникът вече показваше петнайсет минути след полунощ. Изведнъж един от тъмните екрани в края на редицата светна. Показваше инфрачервен образ на главната товарна палуба на танкера. Хектор се изправи в стола си и изражението му се промени — очите се присвиха и устните му се превърнаха в тънка линия. Камерата, която се намираше на върха на надстройката на кърмата, беше засякла движение, но образът на предната палуба бе тъмен, монохромен и далечен.
— Дейв! — рязко каза Хектор. — Фокусирай камера номер четири. Има движение на левия борд.
Дейв Имбис примигна сънено и подаде команда на камерата. Даде близък план на палубата долу. Сега различиха крана, от който висеше въжената стълба и седалката на работника. Изведнъж зад макарата се появи човек. Беше облечен в черно, а лицето му бе скрито от шал. Мъжът обърна глава и погледна зад себе си. Явно даде команда или сигнал, защото незабавно куп подобно облечени фигури прескочиха релинга и се втурнаха по палубата към надстройката на кърмата. Всяка от тях носеше оръжие.
— Звярът пристигна — тихо рече Хектор.
Пади, Тарик и Хейзъл скочиха, скупчиха се при масата и се загледаха мълчаливо в екрана. Хектор натисна бутона на ръчната си радиостанция.
— Мостик! Крос! — каза той в микрофона и на един от екраните Сирил Стамфорд стана от капитанското си кресло и посегна към своята радиостанция.
— Крос! Стамфорд.
— На борда са — каза Хектор, без да откъсва поглед от екрана. — Вече са петнайсет, но по стълбата непрекъснато прииждат още. Изгубих им броя. Не реагирайте. Трябва да повярват, че са постигнали пълна изненада.
Заповедта беше излишна; Стамфорд и хората му бяха репетирали всичко това неведнъж.
— Разбрано — каза той. — Минимална съпротива и бързо предаване.
— Точно по рецепта, Сирил — съгласи се Хектор и смени честотата на радиостанцията.
На друг екран Настя седна в леглото и посегна към предавателя си.
— Воронова.
— Пиратите са на борда. Ще бъдат при теб след няколко минути. Не включвай осветлението. Прибери Винсънт в леглото при теб. Побързай.
— Хокей!
— И не забравяй, никаква съпротива.
— Хокей! — повтори тя.
Хектор отново смени честотата и се ухили на Пади.
— Твоята мацка е същинско кречетало, а?
— Това е едно от многото й достойнства — сериозно отвърна ирландецът.
Отново насочиха вниманието си към екраните, които светнаха един след друг, следвайки пиратите, втурнали се нагоре по стълбата към мостика. Петима нахлуха в отделението на екипажа. Двамата в столовата бяха съборени на палубата, а останалите бяха измъкнати от койките си и принудени да коленичат, докато завързваха ръцете им с найлонови въжета. Друга група пирати се изсипа на мостика, като виеше заплахи и заповеди на арабски.