Сирил Стамфорд скочи от мястото си и се завтече към тях, като крещеше: „Кои сте вие, по дяволите? Нямате работа тук. Разкарайте се, дявол ви взел! Вън!“. Един от пиратите го просна на палубата с приклада на калашника си, а други двама му скочиха" и вързаха китките му. Кормчията и радистът получиха същото отношение. Един от пиратите бързо отиде до контролната конзола и спря всички двигатели.
— На кораб като този ще са му нужни най-малко петнайсет километра, докато спре — каза той на арабски и махна шала, разкривайки лицето си.
Чертите му бяха свирепи и внушаващи страх, в черната му брада имаше сребърни кичури.
— Това е Камал Типоо Тип! — възкликна Тарик, вперил поглед в екрана. — Той е чичо на Адам и командващ пиратската флотилия. Навсякъде бих го познал.
— Очаквахме го — рече Хектор. — Онзи, който ме тревожи, е Утман Уадах. Той е единственият, който ще разбере, че Настя не е Хейзъл и че Винсънт не е моя милост. Дръж този под око.
От екрана Камал даваше нареждания на хората си:
— Намерете курвата Банок и християнина убиец. Със сигурност са в някоя каюта под нас. Пленете ги, но не ги наранявайте. Ако цените живота си, погрижете се да останат живи.
Петима мъже се втурнаха от мостика да изпълнят заповедта. Камал се обърна към останалите.
— Разделете се на групи по петима. Пръснете се и претърсете всяка част от кораба. Уверете се, че няма други неверници, скрили се някъде на борда!
От ситуационната зала гледаха как пиратите вилнеят из кораба. Ако някоя врата беше заключена, разбиваха ключалката. Избиха вратите на шкафовете със спасителни жилетки и на складовете. На стената в отделението на екипажа имаше окачено разпятие. Един пират го свали и със смях го изхвърли в тоалетната чиния.
Междувременно пратените от Камал мъже разбиха вратата на апартамента с ритници и удари с приклади. Щом се озоваха вътре, завилняха из помещенията и започнаха да трошат мебели и украшения, докато най-сетне нахлуха в спалнята. Настя и Винсънт се бяха сгушили в ъгъла и се преструваха на обхванати от ужас. Подобно на останалите, бяха извлечени от ъгъла и ръцете им бяха завързани. След това ги заставиха да клекнат на пода в средата на главното помещение. Двама араби застанаха зад тях с насочени към главите им автомати, докато един от другите се втурна обратно на мостика и ликуващо докладва на Камал:
— Почитаеми принце, с огромна радост ти съобщаваме, че заловихме убиеца на твоя баща мъченик и курвата му. Благодарности и слава на Аллах и неговия Пророк!
Камал хвърли поглед към контролния панел, за да се увери, че корабът дрейфува напречно на вятъра.
— Ще сляза да видя пленниците — каза той.
Когато влезе в апартамента на собственика, той отиде направо при Винсънт Удуърд и го изрита в лицето.
— Ти си животното, което уби баща ми и трима от братята ми. Когато стигнем пристанището, ще ти уредя такива мъчения, че накрая ще скимтиш като кутре и ще се молиш да те освободя от страданието ти.
Камал говореше свободно английски, макар и със силен акцент. Ритникът му бе разбил носа на Винсънт и по устните му се стичаше струйка кръв и капеше от небръснатата му брадичка. Без да показва никакви емоции, Винсънт загледа Камал. Това вбеси арабина и той закрещя във вдигнатото нагоре лице:
— Сега мълчиш, но ще пищиш оглушително, когато натикат нажежено желязо в задника ти.
Изрита го отново в лицето, но Винсънт успя да сниши брадичка и пое удара с челото си. Камал го остави, отиде при коленичилата Настя и застана над нея. Сграбчи кичур от гъстата й руса коса и дръпна главата й назад. Загледа се в лицето й. Изражението му бе злорадо и отмъстително. В ситуационната зала Хейзъл гледаше как се осъществява онова, от което се бе ужасявала най-много. Тя се вкопчи в ръката на Хектор и я тръсна силно.
— Трябва да спрем това! Той ще я убие!
— Не! Няма да го направи. Твърде много се страхува от Адам — увери я Хектор.
Хейзъл потисна следващото си възражение, но стисна още по-силно ръката му, докато гледаше с безпокойство как Камал се навежда към лицето на Настя.
— Очите й са сини — каза той на арабски. — Очите на дявол. Това ми казаха да очаквам, но Утман Уадах ще пристигне тук скоро, за да се увери, че това е истинската свиня.
В ситуационната зала Хектор кимна и се усмихна мрачно.
— Е, това отговаря на главната ми грижа — каза той на жена си, — Утман не е с атакуващия отряд. Никой от присъстващите на борда не може да ни разпознае.
— Откъде можем да сме сигурни, че някой от разбойниците на Камал не ни е виждал по телевизията или не е попадал на снимките ни в пресата? — тревожно попита Хейзъл.