— Не е нужно да се безпокоим за това. В Пунтленд няма телевизия, нито издавана на английски преса. Адам Типоо Тип контролира всички медии под страх от смъртно наказание.
Видяха как Камал се изплю в повдигнатото лице на Настя.
— Виж само колко нагла е кучката! Май трябва да дам на някои от хората ми да прогонят дявола от нея с пръчките от месо.
Мъжете около него се ухилиха очакващо и пристъпиха по-наблизо, за да се вгледат в лицето на Настя. Тя им отвърна с такъв студен поглед, че те сведоха очи и се дръпнаха назад.
— Малка мръсна курва!
Камал постави ръка върху лицето й, за да я бутне назад. С бързината на крокодил, нападащ антилопа на водопой, Настя стрелна глава напред и захапа ръката му. Камал зави от шок и болка. Със свободната си ръка я удари по лицето, мъчейки се да се освободи.
— Ах ти, отровна кучко. Пусни или ще те убия!
Тя се усмихна през стиснати зъби и кръвта му се смеси с нейната слюнка и потече по брадичката й. Камал замахна за нов удар, но внезапно ранената ръка се освободи и той залитна назад, като я притискаше към гърдите си. Загледа се с ужас в нея. Двете горни фаланги на кутрето му липсваха. Настя ги беше отхапала.
— Крава! Свиня такава! — изхлипа той. — Мръсно животно.
Настя отвори уста и изплю пръста в краката му. Усмихна му се отново, показвайки окървавени зъби.
— Тя е дявол от ада.
Камал се дръпна назад.
— Убийте я! Отрежете й главата и я хвърлете на псетата.
Двама от хората му извадиха ножове, но той се съвзе и успя да ги спре в последния момент.
— Чакайте! Не, не я убивайте — рече задъхано. — Шейхът заповяда да му бъде доведена жива.
Намръщи се, свали куфията от врата си и уви с нея остатъка от пръста си.
— Няма да я убиваме засега, но ще я унизя и накажа. Вие теглете жребий и спечелилите ще я яхнат, както кучето яхва разгонената кучка. Но първо ще говоря с шейха. Затворете онзи Крос в отделна каюта. Петима души да пазят курвата. Трябва да подкарам този кораб и да го насоча към Ганданга.
Камал се обърна и придържайки ранената си ръка към гърдите, излезе от апартамента на собственика и се върна на мостика. Вървеше бавно и несигурно, досущ като старец.
В ситуационната зала бяха наблюдавали целия кървав епизод и продължаваха да се взират в екрана. Хектор наруши потресеното мълчание.
— Минимална съпротива и бързо предаване — тихо повтори той инструкциите, които бе дал на Настя. — Пади, може би трябваше да й го кажа на руски, за да ме разбере?
— Остави горкото момиче на мира. Беше много въздържана. Не можеш да я виниш. Отхапа му само пръста, за бога.
— Според мен пък се представи великолепно — благоговейно рече Хейзъл. — Малко нахално да не ти се подчини, но въпреки това великолепно.
— Това беше нищо. Трябва да я видите, когато наистина се ядоса. Струва ми се, че в нея има нещо ирландско — гордо обяви Пади.
* * *
Камал седна в капитанското кресло на мостика на „Златната гъска“. Лицето му бе изпито от болка и той придържаше внимателно ранената си ръка, докато нареждаше да му доведат Сирил Стамфорд.
— Ще освободя ръцете ти — каза той на Сирил. — Опиташ ли да избягаш, ще бъдеш пребит. Ще се подчиняваш на заповедите ми. Ще закараш кораба там, където ти наредя и както ти наредя. Разбра ли ме?
— Ако развържете ръцете ми, ще го направя — съгласи се Сирил.
Камал кимна и заповяда на един от хората си да пререже пластмасовата връзка на китките на капитана. Сирил отиде при контролната конзола и вдигна оборотите на двигателите, след което погледна Камал.
— Дайте ми курс.
— Курсът е две осем пет градуса по компаса — каза Камал.
Сирил потвърди и въведе данните в навигационния компютър, след което нагласи оборотите на 120 в минута. „Златната гъска“ започна величествено да завива ляво на борд към зададения курс. Камал провери компаса, направи знак на един от хората си да приближи и щракна с пръстите на здравата си ръка. Мъжът послушно му подаде мобилен сателитен телефон. Камал набра някакъв номер и почти незабавно му отговори самият Адам.
— Заловихме кораба, могъщи шейх!
Камал стана от капитанското кресло и отиде при левия борд, където сигналът от сателита би трябвало да е по-чист.
— Благодарности и слава на Аллах! — радостно възкликна Адам. — А как стоят нещата с курвата Банок и злодея Крос?
— Мои пленници са. Водя ги при теб с кораба, господарю и владетелю мой.
— Ще те наградя с всичко, което пожелаеш, чичо.
— Прося едно благодеяние от теб, велики главатарю.