— Искай и ще ти го дам.
— Курвата Банок е дяволица, чудовище с душа на адска хрътка. Отхапа ми пръста!
Адам се разсмя на глас, гневът на Камал кипна и тонът му стана рязък:
— Господарю мой, искам да я накажа. Искам да я унизя така, както тя унизи мен пред хората ми.
Адам престана да се смее.
— Вече неведнъж ти казах, че екзекуцията на жената е мой прерогатив, чичо! Доставя ми удоволствие да реша по какъв начин да умре. В момента се колебая между лов с кучетата и разпъване между два камиона за китките и глезените. Когато ги подкарат бавно, крайниците й ще бъдат откъснати от тялото като крилете на печено пиле.
Адам се изкиска, представяйки си картината.
— Ти ще бъдеш до мен и ще гледаш.
— Ще бъде много интересна и развеселяваща гледка — увери го Камал. — Не искам разрешение да я убивам. Искам просто да я накажа. Искам да я дам на хората си да се позабавляват с нея. Ще присъствам през цялото време, за да съм сигурен, че никой няма да отиде твърде далеч с играта.
— Ти не искаш ли също да се позабавляваш с нея? — подразни го Адам и Камал потръпна. Племенникът му много добре знаеше, че предпочитанията му са най-вече към малки момчета, а от мисълта да допусне отново курвата до себе си и да й позволи да го докосне, нараненият му пръст затуптя болезнено, прогонвайки всякакви остатъци от страстта, която Камал би могъл да изпита към жена.
— Тя е под достойнството ми, господарю. По-скоро бих яхнал бясна свиня.
— Добре тогава, почитаеми чичо. Нека мъжете я обладаят и в двете дупки, отзад и отпред. Трябва обаче да ги спреш веднага, ако започне да кърви прекалено.
— Моите благодарности, великодушни господарю и шейх.
* * *
— Сега пък какво е намислил Камал, по дяволите? — запита се на глас Хектор, докато го гледаха на един от екраните как приближава от крилото на мостика. В ситуационната зала не можеха да следят разговора му с Адам. Докато гледаха, Камал отново заговори на Сирил Стамфорд:
— Оставям четирима души тук, които ще следят всяко твое движение. Няма да променяш нито скоростта, нито курса. Нито ти, нито някой от екипажа ти да не е посмял да докосне електрониката и да се опита да праща съобщения. Ясно ли е?
— Ясно — троснато потвърди Сирил.
В ситуационната зала Хектор кимна одобрително.
— Браво на теб, Сирил. Поне един на борда изпълнява заповедите ми.
Загледаха как Камал събира останалите и ги повежда към апартамента на собственика на долната палуба. Всички мъже се смееха и бъбреха възбудено. Когато се насъбраха в дневната, Камал се настани в един кожен фотьойл и даде заповед на хората си. Те домъкнаха голямата маса от съседния салон и я поставиха пред главатаря си в центъра на помещението. След като остана доволен от разместването, той даде нова заповед и четирима отидоха в спалнята, където Настя все още бе коленичила на пода. Пазачите й я поглеждаха предпазливо. Видели бяха как Камал изгуби пръста си. Бяха закрепили щиковете на автоматите си и стояха на почетно разстояние от нея, въпреки че ръцете й бяха вързани.
— Камал нареди да отведем курвата при него — казаха те на стражите, които изпитаха видимо облекчение.
Двама араби приближиха Настя и по сигнал сграбчиха ръцете й и я изправиха. После изтичаха с нея в дневната и я стовариха върху масата в центъра на стаята. Без да пускат ръцете й, те я опънаха по гръб, оставяйки краката й да висят през ръба. Докато я държаха, един от другите приближи с извит нож в ръка. Той пъхна два пръста в деколтето на черното й трико, повдигна го от кожата й, пъхна върха на ножа в отвора и разряза дрехата до чатала й, след което раздра остатъците от трикото и я остави да лежи гола на масата. Ръцете на Настя още бяха вързани отпред със зелена найлонова връв. Зрителите в ситуационната зала далеч долу гледаха в мълчалив шок случващото се на екрана.
Камал се беше навел напред във фотьойла си, галеше рошавата си брада и гледаше като омагьосан как хората му подготвят Настя за наказанието й. От време на време даваше нареждане как да продължат и подчинените му бързо изпълняваха. На светлината на полилея тялото на Настя бе бледо и мускулесто. Разрошената коса се бе разпиляла по лицето й и устните й бяха подути, а едното й око беше полузатворено, насинено и подпухнало от удара на Камал. Изглеждаше много млада и крехка в сравнение с мъжете около нея. Те се смееха и шегуваха помежду си, възбудени от голотата й. Онзи, който бе разрязал трикото, се пресегна и стисна гърдата й, заигра се със зърното и го дръпна, опъвайки го максимално, доколкото позволяваше еластичността на кожата. Останалите се изкикотиха и един по един започнаха да мачкат и щипят гърдите й. Виеха радостно, а тя лежеше притихнала в хватката на двамата, които я държаха. Мъчителите й се окуражаваха един друг, правеха се на клоуни и всеки се опитваше да се покаже по-голям герой. Един защипа зърното й между мръсните си нокти. Стисна толкова жестоко, че от раната изби капка кръв. Мъжът облиза окървавените си пръсти за огромно удоволствие на другарите си. После друг посегна към космите между краката й и хвана една златна къдрица. С дивашко дръпване я отскубна и я подуши, сякаш беше букет цветя. После я предложи на другите да помиришат. Настя нито помръдна, нито извика.