— Винсънт определено изкара своите десет хиляди долара — отбеляза Дейвид.
— Ще добавя премия за служба отвъд позива на дълга — каза Хейзъл, разтърсена от диващината на Камал.
— Глупости! — сдържано рече Пади. — За Вик подобно гъделичкане е толкова тежко, колкото целувка от някоя грозотия. — Замисли се за момент и добави:
— Всъщност май би предпочел побоя пред грозното момиче.
Други петима пазеха вратата на Настя. Никой не посмя да влезе в салона, където все още се търкаляха труповете на другарите им. Бяха залостили вратата и бяха натрупали тежки мебели пред нея, за да се защитят. Изобщо не криеха страха и безпокойството си. Стояха толкова далеч от блокираната врата, колкото им позволяваха размерите на помещението, и нито за миг не сваляха поглед от нея. С пръсти на спусъците бяха готови да отблъснат поредния внезапен вихър от ритници, удари и щракащи зъби.
Камал излезе от отсрещната каюта, където беше Винсънт, и се нахвърли свирепо върху собствените си хора.
— Нима сте оставили телата на славните ви другари вътре при онази дяволица? Нима не уважавате обичая и закона? Те трябва да бъдат погребани или предадени на морето преди мръкване. Веднага ги изнесете!
Никой от тях не бързаше да поведе поредния набег в апартамента, но накрая събраха достатъчно смелост да махнат предпазливо барикадата и да открехнат вратата. Надникнаха внимателно и когато се увериха, че Настя не дебне да им се нахвърли, всички се втурнаха заедно вътре, грабнаха телата и ги извлякоха навън. После побързаха да заключат вратата и натрупаха отново мебелите пред нея.
Самата Настя пък се беше разположила в един фотьойл от телешка кожа, похапваше шоколадови бонбони от кутията, която бе намерила в хладилника на кухненския бокс и разсеяно прелистваше модно списание от купчината на масичката. Почти не вдигна глава, когато чу как арабите в съседното помещение прибират мъртвите си. Беше облечена във великолепно ушити светлозелени панталони от вълна и пъстроцветна блуза на Емилио Пучи от гардероба на Хейзъл.
— Дамата има доста ексцентричен вкус — отбеляза Дейвид Имбис.
— Определено — съгласи се Хектор. — Все пак ходи с Пади, нали така? Това прави и най-ексцентричното нещо да изглежда скучно и прозаично.
* * *
Имаше още един значителен инцидент, който успяха да наблюдават от екраните в ситуационната зала. След кратка церемония жертвите бяха изхвърлени през борда, но Камал още не го свърташе на едно място. През деня и през цялата нощ се случваше най-неочаквано да напуска мостика. Един от помощниците му пазеше Сирил Стамфорд, докато Камал бродеше из кораба и оглеждаше преградите между отделенията и различните нива. Сякаш имаше дразнещото усещане, че е пропуснал нещо важно.
Когато започна да чука по корпуса с ножа си и да се вслушва напрегнато в ехото, Хектор постепенно започна да изпитва тревога. Нивото под мостика, където бяха монтирани оръдията, привлече интереса на Камал. Той го огледа внимателно, дори слезе долу на палубата, за да разгледа сляпата външна стена, която криеше оръдейната палуба. Когато се върна на мостика, Хектор чу разговор между него и Сирил Стамфорд за тази част. Както обикновено, Сирил имаше приемливо, но напълно измислено обяснение. Той обясни, че тази част съдържа деликатна апаратура, управляваща помпите в недрата на кораба. Въпросните помпи контролираха температурата и разпределението на газа в товарните резервоари. Над определена температура газът ставал толкова леснозапалим, че можел да експлодира и да унищожи целия кораб. Сирил обясни, че апаратурата се управлява дистанционно чрез сателит от техническия щаб на корпорацията в Съединените щати. Дори той като капитан на кораба не можел да влезе там по време на плаване.