— Имате чуден чифт топки, господин Крос.
— Кой го казва само! — усмихна се Хектор мрачно на Сирил и се затича.
Когато стигна парапета на мостика, вече се движеше с максималната си скорост. Метна се колкото може по-надалеч и инерцията от засилката го понесе. От тази височина не можеше да рискува да скочи надолу с главата. Ако се обърнеше във въздуха и паднеше по гръб във водата, гръбнакът му щеше да се прекърши като сламка. Вместо това се сви на топка веднага щом се озова във въздуха, прибра колене срещу гърдите си, наведе глава и сплете пръстите на ръцете си на тила. Червата му се озоваха под ребрата, докато падаше, а в следващия миг се вряза в морето. Ударът изкара въздуха от дробовете му и задникът му, който пръв докосна водата, стана безчувствен. Потъна със скоростта на изстреляно гюле. Погледна нагоре и видя над себе си трептящия силует на лодка. Потискайки желанието да си поеме дъх, той заплува нагоре към него. През последния метър се засили максимално и изскочи от водата до ниския корпус на лодката. Вкопчи пръсти в ръба й и се надигна през борда, като в същото време пълнеше дробовете си със сладкия въздух.
На борда имаше двама пирати — голи, ако не се броят мърлявите превръзки около бедрата и тюрбаните. Зяпнаха изумени Хектор. Единият скочи на крака с автомат в ръце. Преди да успее да вдигне оръжието, Хектор се вряза с рамо в него и го запрати през борда. За миг изпита съжаление, че онзи беше отнесъл и автомата си. Вторият пират клечеше на кърмата до сребристо-червения външен мотор с мощност 200 конски сили. Той започна да се изправя, но не бе достатъчно бърз. Хектор прескочи пейката, направи още две големи крачки към него и го изрита под вдигнатата брадичка, сякаш риташе футболна топка. Главата на мъжа рязко отлетя назад и той се просна върху капака на огромния двигател, след което се замята на дъното на лодката като риба на сухо. Хектор се наведе, хвана го за глезените и го метна през борда. Пиратът цопна с лице надолу във водата. Хектор насочи вниманието си към двигателя. Той още работеше, ауспухът гъргореше под кърмата. Хектор превключи на скорост и завъртя ръчката на газта. Лодката пое напред.
В същия момент обаче някой се хвърли от високия борд на танкера и падна във водата точно пред носа на лодката. Хектор позна човека, докато прелиташе пред очите му. Отпусна газта и изключи от скорост, след което изтича напред и надникна над носа към разпенената вода, където беше паднало тялото. Видя мъжа да изплува от дълбините и в следващия момент главата му се подаде на повърхността. Пое си дълбоко дъх.
— Тарик! Глупак такъв, като едното нищо можех да те накълцам на кайма с витлото.
Пресегна се, сграбчи ръката на Тарик и го издърпа на борда. Изтича обратно при мотора и даде пълна газ. Лодката се стрелна напред и той я насочи към разбития хеликоптер, който все още се полюшваше във водата недалеч от брега. Погледна назад към „Златната гъска“ и с ужас видя как цевите на оръдието се завъртат към тях и започват да ги следят.
— Бързо! — извика той на Тарик през рева на двигателя. — Стани и махни на Дейв Имбис, че ще направи гаф и ще ни прати по дяволите!
Тарик скочи на крака, запази равновесие на подскачащата лодка и размаха ръце. Цевите на оръдието незабавно се вдигнаха и зад него се появи главата на Дейв. Той махна извинително с шлема си, след което изчезна зад преградата, а оръдието се завъртя надясно и продължи да стреля по другите лодки, които се бяха пръснали из залива и се мъчеха да се доберат до брега. Тарик запълзя несигурно към кърмата и Хектор.
— Какво става, Хектор? Бях още в тунела, когато те чух да казваш на Дейв да стреля по някакъв хеликоптер. Спомена, че Утман бил в него. Но когато с Пади излязохме на палубата, не видях никакъв хеликоптер. Завърза се схватката, после чух да предупреждаваш Пади по радиото, че Камал и Адам са избягали в помпения сервизен тунел. Междувременно се бяхме справили с останалите пирати. Нямаше смисъл да оставам, особено след като те видях да скачаш от мостика. Естествено, трябваше да те последвам.
Тарик го погледна тревожно.
— Правилно ли постъпих, Хектор?
— Абсолютно правилно, както винаги — отвърна Хектор на арабски и Тарик също превключи на този език.