Адам беше поразен от думите му. Дядо му беше хаджи шейх Мохамед хан Типоо Тип, един от най-великите воини на Аллах. Титлите „хаджи“ и „шейх“ бяха почетно признание, че е направил поклонението в Мека и е водач на велик клан. От пет поколения най-големият син в семейството носеше името Типоо Тип. Всички те бяха легендарни воини, страховити поробители и неуморни ловци на слонове. Според преданието бяха събрали повече от милион души от вътрешността на Африка и ги бяха откарали на робските си пазари по брега. Избили бяха безброй слонове, повече от облаците скакалци, които затъмняваха африканското небе през дъждовните сезони. През вековете платноходите на Типоо Тип бяха прекосявали океаните, натоварени със слонова кост и роби от Африка до Арабия и Индия, за да стигнат чак до Китай.
„Аллах да прокълне онези почитащи дявола английски и американски неверници, които обявиха за незаконно робството и убиването на слонове и докараха великото ми семейство до упадък и го лишаваха от слава — помисли си Адам. — Но колелото се завъртя. Подобно на слънцето, което залязва, за да изгрее с цялото си величие, семейството ми отново ще си върне силата. Отново ще се научат да се страхуват от нас, като отвличаме безнаказано неверниците и корабите им“. И сега в залива имаше десетки заловени кораби със стотици пленници, които пълнеха робските лагери в очакване да бъдат откупени. Сега той бе донесъл на почитаемия си дядо безценен диамант, най-големия трофей, попадал някога у семейството. С това свое дело Адам бе станал страховит поробител като предците си. Двамата с дядо му се прегърнаха, после шейх ханът се обърна да погледне към жената, която бе все така коленичила почтително пред него.
— Кажи на жената да стане — заповяда той и Адам заговори тихо на Кайла:
— Стани! Дядо ми иска да те огледа.
Тя се изправи на крака и застана с покорно наведена глава.
— Кажи й да свали воала си. Искам да видя лицето й — нареди шейх ханът.
Адам предаде заповедта и Кайла свали шала от косата и лицето си. Стоеше мълчаливо, докато старецът хвана брадичката й и повдигна главата, за да види лицето й. Без да знае как да се държи, Кайла погледна право в очите му и се усмихна. Беше неуверена и плаха усмивка, способна да плени всеки друг мъж. Шейх ханът отстъпи назад и я удари с бича от хипопотамска кожа през лицето. Кайла изпищя от болка.
— Невярна курва! — изкрещя й той. — Как смееш да поглеждаш лицето ми с дяволските си очи! Аз съм неуязвим за злите ти магии.
Кайла закри с две ръце подутия ален белег, оставен от бича, и изхлипа извинение:
— Съжалявам. Моля да ми простите. Не исках да ви обидя по никакъв начин.
Но шейх ханът вече се беше обърнал към Адам.
— Доведи я в покоите ми.
Мина отново през вратата, а Адам хвана ръката на Кайла и я задърпа след него.
— Глупачка — изсъска й той. — Предупредих те.
В съседната стая беше подредена мрачна жива картина. На отсрещната стена беше окачено голямо знаме. Основната емблема представляваше черен силует на автомат АК-47 на зелен фон. Над него на арабски беше изписано: „Цветята на исляма. Смърт на неверниците. Смърт на всички врагове на Аллах. Бог е велик“.
Пред флага беше поставен дървен стол. От двете му страни стояха бойци в камуфлажни бойни униформи. Лицата им бяха скрити зад черни кърпи, виждаха се единствено очите. Бяха въоръжени с автомати и маските им придаваха застрашителен сатанински вид.
Адам отведе Кайла до стола и я накара да седне с лице към очакващия ги фотограф. Фотоапаратът му беше монтиран на триножник и мъжът го фокусира към сцената. Един от помощниците му донесе на Адам навита на руло бяла хартия. Адам разви рулото и го тикна в ръцете на Кайла.
— Дръж го така, че да се вижда датата — каза й той.
— Какво е това?
— Първата страница на днешния „Интернешънъл Хералд Трибюн“, свален от интернет. Целта е просто да покажем датата на снимката.
Той отстъпи назад и отривисто заповяда нещо на мъжете от двете страни на стола. Те вдигнаха войнствено стиснати юмруци. Адам кимна на фотографа. Светкавицата озари за миг сцената. Кайла беше хваната да гледа в обектива с абсолютно отчаяно изражение.
* * *
Хектор и четирима от старшите му агенти стояха около централното бюро на ситуационната стая в терминала Сиди ел Рациг и оживено обсъждаха нещо. Хейзъл Банок стоеше отстрани и се мъчеше да следва разговора им, но голяма част от него се водеше на арабски. Накрая се отказа и започна да изучава хората, които си беше избрал Хектор. Те бяха сред онези, които щяха да опитат да спасят Кайла. Хейзъл се гордееше със способността си да преценява характера и достойнствата на другите, беше обсъдила всеки от тях с Хектор и накрая бе признала, че изборът му е бил добър.