— Това е лудост! — поклати глава Хектор и заговори в слушалката: — Предлагаме ти четвърт милион.
Бърни се умълча за известно време.
— Наистина ми се иска да ти помогна — каза най-сетне той. — Съжалявам, Хек, но е заложена репутацията ми.
— Нела там ли е? — попита Хектор.
— Да, но…
— Никакво но! Дай ми я.
— Ja, Хектор Крос — разнесе се гласът на Нела със силен южноафрикански акцент. — Каква кретения си забъркал последно, човече?
— Просто се обадих да ти кажа, че те обичам.
— Цуни ме отзад, Крос!
— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие, Нела. Но първо трябва да се разведеш с онзи дръвник мъжа ти. Знаеш ли какво направи току-що? Отказа офертата ми за половин милион за десет дни работа.
— Колко? — замислено попита Нела.
— Половин милион.
— Долари? А не пари от африканско „Монополи“?
— Долари — потвърди Хектор. — Чудесни зелени гущерчета.
— Къде си?
— В Сиди ел Рациг в Абу Зара.
— Вдругиден ще минем за закуска. И аз те обичам, Хектор Крос.
* * *
Хектор, Хейзъл и четирима агенти на „Кросбоу“ чакаха на летището, когато чудовищният четиримоторен самолет направи кръг и се спусна стръмно към пистата.
— Нела управлява — уверено каза Хектор.
— Откъде разбра? — попита Хейзъл.
— Бърни лети като стара мома. Нела е спец по обяздването от Гермистон, града, в който трябва да пъхнеш тръбата, ако искаш да направиш клизма на света.
— Не бъди така груб. Дядо ми по бащина линия е от Гермистон.
— Обзалагам се, че във всяко друго отношение е бил разкошен човек.
Грамадният самолет докосна земята, понесе се с грохот по пистата, зави и спря недалеч от чакащите, четирите му грамадни перки вдигнаха същинска пясъчна буря. Нела изключи двигателите и спусна рампата в задната част на фюзелажа. Двамата с Бърни слязоха от машината. Нела беше яка блондинка с кукленско лице, облечена в камуфлажен комбинезон. Ръкавите му бяха отпорени и разкриваха татуирания летящ ангел на мускулестата й дясна ръка. Тя стърчеше над мъжа си.
— Добре. Хек, какво искаш да направим за половин милион? Като те знам, със сигурност няма да е лесно — каза тя, докато се здрависваха.
— Разбрала си ме напълно погрешно, както обикновено.
— Запознай ни с приятелката си — прониза Нела с поглед Хейзъл, като се мъчеше да скрие донякъде завистта си.
— Имаш малко объркана представа за отношенията ни, любов моя. Това е госпожа Хейзъл Банок, моята шефка, а сега и твоя. Така че малко уважение няма да е излишно. Хайде да идем в терминала да поговорим.
Всички се качиха в двата джипа и потеглиха. Настаниха се на дългата маса в ситуационната стая и Хектор обясни положението на семейство Восло. Когато завърши, в помещението се възцари мълчание. Накрая Нела погледна към Хейзъл.
— Аз също имам дъщеря. Слава Богу, намери си свестен мъж в Австралия. Но мога да си представя как се чувствате.
Пресегна се през масата и положи върху копринената ръка на Хейзъл огромната си длан, загрубяла от моторното масло и мръсотията. Ноктите й бяха неравни и къси.
— Бих ви откарала и безплатно, ако ме помолите, госпожо Банок.
— Благодаря, Нела. Ти си добър човек. Личи ти.
— За Бога, дами. Престанете, че иначе ще се разрева от умиление — прекъсна ги Хектор. — Има само един проблем. Не съм сигурен нито къде отиваме, нито кога. Но няма да бъде далеч и ще е скоро.
— Колко скоро? — попита Бърни Восло. — Не можем да чакаме седмици. Всеки изгубен ден на земята ни струва пари.
— Затваряй си плювалника, Бърни Восло! — скастри го Нела. — Не чу ли, че дадох дума на госпожата?
— Прав е! — обади се Хейзъл. — Разбира се, ще ви платя за престоя. Двайсет хиляди долара за първия ден и десет хиляди отгоре за всеки следващ, прекаран на земята.
— Не е нужно да го правите, госпожо Банок — запротестира слисаната Нела.
— Напротив, нужно е — отвърна Хейзъл. — А сега да чуем господин Крос.
* * *
Нужни бяха четири дни, но накрая всички бяха по местата си. Рони Уелс и трима от хората му отплаваха с катера извън Залива и заобиколиха до Рас ел Мандеб. Хвърлиха котва в един запустял залив на саудитския бряг северно от границата с Йемен и срещу Пунтленд. Резервоарите бяха допълнени от тубите, които носеха на палубата. Уелс поддържаше постоянна радиовръзка със Сиди ел Рациг.
Самолетът чакаше в началото на пистата зад малката сграда на летището. В товарния му отсек имаше три камиона „Дженеръл Мотърс“ с висока проходимост, собственост на „Кросбоу“, и малка бензинова цистерна с вместимост 2800 литра, която щеше да бъде теглена от единия от камионите. Камионите бяха натоварени с оборудване и всеки имаше по две тежки картечници „Браунинг“ 50-и калибър, скрити под брезентови покривала. Те можеха да бъдат монтирани за няколко минути на стойките си, а огневата им мощ беше унищожителна.