Хектор беше отрепетирал процедурата по спускането с Бърни и Нела. Щяха да потеглят привечер в деня, в който откриеха целта, и да прелетят над нея. Бърни и Нела бяха участвали в десетки подобни операции. Бяха експерти в спускането на товари с парашут. Отрядът на Хектор щеше да скочи, след което самолетът трябваше да продължи към избраното летище край границата. Там Пади и Дейв щяха да разтоварят камионите и да заемат позиция възможно най-близо до противниковата база, като останат незабелязани. При радиосигнал от Хектор щяха да пресекат границата и да се насочат към предварително определеното място за среща.
Това бяха двата най-нежелателни начина за измъкване. Хектор много разчиташе на Ханс Латеган и големия руски „Ми-26“, който можеше да им осигури бързо и чисто изтегляне. Алените и бели цветове на „Банок Ойл“ вече бяха изчезнали, заменени с кафяви и тъмнозелени маскировъчни петна. Машината щеше да чака на най-близката граница с пълни резервоари.
Хейзъл изпрати отговор на искането за откуп, уверявайки Звяра, че прави всичко по силите си да събере посочената сума, но че това ще отнеме време предвид размерите й. Изразяваше надежда, че ще успее да изпрати парите на посочената сметка в рамките на двайсет дни. Не получи отговор и страхът не я напускаше нито за миг. Не й оставаше друго, освен да чака, а Хейзъл Банок не я биваше в чакането. След като приключеше ежедневния си конферентен разговор с Хюстън и се обадеше на полковник Робъртс в Пентагона, имаше за запълване цели осемнайсет часа.
Всяка сутрин Хектор я вземаше със себе си да посрещнат пътническия самолет от Аш-Алман, столицата на Абу Зара. Взираха се в лицата на всички слизащи, но Утман и Тарик не бяха сред тях. Дори атлетичната издръжливост на Хейзъл си имаше граници, така че не можеха да прекарат повече от седем или осем часа на ден в бягане из дюните и гмуркане сред кораловия рай край брега. За щастие с нея се говореше лесно, след като започна да се доверява на Хектор и свали мъничко защитните си стени. Когато разговаряха за политика, той започна да забелязва десни уклони в иначе левите й разбирания. Тя обаче категорично се обявяваше против смъртното наказание и продължаваше да вярва, че човешкият живот е свещен и неприкосновен.
— Да не искаш да ми кажеш, че нито един гадняр на този свят, независимо какви зверства е извършил, не заслужава да умре? — остро попита Хектор.
— Бог може да решава това, а не ние.
— Често ми се е случвало да гледам през мерника и старецът от небето да ми шепне в ухото: „Свали го, момчето ми!“. А когато Господ заповядва, Хектор Крос изпълнява.
— Ти си абсолютен езичник — едва успя да скрие усмивката си Хейзъл. Хектор откри, че тя е старомодна вярваща, абсолютно убедена във вездесъщия и всесилен Исус Христос.
— Значи си мислиш, че всеки път, когато паднеш на колене, И. X. се настройва на твоята вълна, така ли? — поинтересува се той.
— Само почакай и ще видиш. Крос. Само почакай.
— Личи си, че неотдавна си бъбрила с него — обвини я той и тя се усмихна като сфинкс. Тези и други подобни спорове бяха чудесен начин за убиване на времето. Един ден след вечеря тя забеляза очукана дъска за шах на лавицата зад бара в столовата и го предизвика на двубой. Хектор не беше играл от университетските си дни. Седнаха един срещу друг на масата и той бързо научи, че изобщо не я е грижа за защитата и разчита на мощна атака с царицата. Обединеше ли топовете си, беше почти невъзможно да я задържиш. Той обаче на два пъти успя да я постави в двоен шах с кон. След повече от дузина настървени игри резултатът бе горе-долу равен.
На петия ден след пристигането на Бърни и Нела в Сиди ел Рациг Хектор й каза:
— Госпожо Банок, тази вечер ви извеждам на вечеря, независимо дали искате или не.
— Продължавай в същия дух и току-виж си ме придумал — отвърна тя. — Трябва ли да се обличам специално?
— Изглеждаш ми добре и така.
Той я откара на един плаж на пет километра нагоре по брега. Тя го гледаше как вещо приготвя барбекюто.
— Добре, справяш се като средна ръка бойскаут с огъня, но какво ще готвиш?
— Хайде, трябва да напазаруваме.
До залеза оставаше само час, но те преодоляха няколкостотинте метра до тайния му коралов риф. След три гмуркания той улови триколограмова треска с цвят на ягода и два големи омара. Хейзъл седна на одеялото за пикник със свити под себе си крака и чаша червено бургундско в ръка и го загледа как приготвя храната.