— Вечерята е сервирана — обяви най-сетне Хектор и двамата се храниха с пръсти, като късаха крехкото бяло месо на треската и изсмукваха бронираните клещи. Хвърлиха черупките в огъня и ги загледаха как почерняват и изгарят. После Хейзъл стана.
— Къде отиваш? — лениво попита той.
— Да поплувам — отвърна тя. — Можеш да дойдеш, ако имаш капка мозък в главата си.
Пресегна се назад и разкопча горнището на банския си. После пъхна палци под ластика на долнището и го смъкна, докато не се свлече около глезените. Изрита гащетата високо във въздуха и за момент спря. обърната към него. Хектор затаи дъх от изненада и възхищение. Тя имаше великолепното тяло на жена в разцвета на силите си — стегнати високи гърди, плосък корем, съблазнително заоблени бедра под тънка талия — съвършените очертания на етруска ваза. Беше естествена жена, не като бръснатите модели от кориците на мъжките списания. Изсмя се предизвикателно и палаво в лицето му, обърна се и се затича по плажа, хвърли се под слабите вълни на прибоя и заплува към дълбокото с енергичен кроул. Там спря и продължи да се смее, докато го гледаше как подскача на един крак на пясъка, мъчейки се да се освободи от гащетата си.
— Ще ми паднеш, малка лисичке! — извика предупредително Хектор и се втурна към морето. Хейзъл изпищя от престорен ужас и запляска във водата, мъчейки се да му избяга. Той я хвана и я обърна към себе си, като доближи лицето си до нейното. Тя постави покорно ръце на раменете му, докато устните им не се озоваха на сантиметри едни от други. После изведнъж се надигна с цялата си тежест на раменете му, като го потопи дълбоко под повърхността. Когато Хектор успя да изплува, плюейки вода, тя вече беше на десет метра от него. Той загреба след нея, но точно когато посегна да я хване, Хейзъл рязко вдигна крака във въздуха и се гмурна дълбоко в тъмната вода. Хектор я изгуби и спря, като бавно се въртеше на място и дебнеше къде ще се появи. Тя изплува недалеч от брега и той я подгони, като гребеше яростно и вдигаше фонтани от пръски след себе си. Тя отново се гмурна като корморан след риба. Бавно и лукаво го прилъгваше да се върне обратно на плиткото.
Изведнъж се изправи. Водата стигаше само до кръста й. Изчака го да приближи и се затича към него. Гърдите и коремите им се долепиха. Хейзъл го усети, огромен и твърд, готов за нея, както тя бе готова за него. Прегърна го през врата и обви крака около бедрата му. Нужно беше малко трескаво маневриране от страна и на двамата, преди да се нагласят, след което той се плъзна дълбоко в нея. На Хейзъл й се стори, че може да достигне чак до сърцето й.
— Ох, мили боже. Откога чакам точно това — изпъшка тя и му се отдаде изцяло и безрезервно.
* * *
Минаваше полунощ, когато се върнаха на терминала. Той я изпрати до стаята й и щеше да я остави при вратата само с една дълга целувка.
— Стига си се правил на луд — каза тя и задържа вратата отворена. — Влизай.
— Какво ще кажат хората?
— Ако позволиш да използвам твоята лирична терминология, майната им на хората! — отвърна Хейзъл.
— Каква чудесна идея! Да го направим.
Той се изкиска, последва я и заключи след себе си. Взеха душ заедно, като открито и сладострастно се наслаждаваха на телата си, докато отмиваха пясъка и солта. След това си легнаха.
— Хемингуей наричал леглото си Татковина — отбеляза Хектор, докато се пъхаха под чаршафа.
— Обичам стария Ърни — разсмя се тя, докато лягаше от другата страна и се срещнаха в средата. Любиха се радостно и нежно, но сянката на трагедията неизменно тегнеше над щастието им. Когато останаха без сили, тя се сгуши в обятията му, долепи буза до гърдите му и заплака тихо, но горчиво. Той галеше косата й и споделяше мъката й.
— Ще дойда с теб, когато тръгнеш да прибереш Кайла — каза тя. — Не мога да стоя тук сама. Издържах дотук единствено благодарение на теб. Яка съм като всеки от хората ти и мога да се владея в критични моменти, знаеш го. Трябва да ме вземеш със себе си.
— А ти знаеш ли, че имаш най-сините и най-прекрасни очи на света? — попита я той.
Тя се надигна и го изгледа гневно.
— Нима пускаш тези тъпи шеги в момент като този?
— Не, скъпа. Казвам ти защо не можеш да дойдеш с мен.
Тя поклати неразбиращо глава и той продължи:
— Нещата може да не потръгнат според замисъла. Може да забуксуваме, да се наложи да се смесим с местното население и да се измъкнем тихомълком. Арабите наричат очи като твоите дяволски. Първият враг, който види лицето ти, ще разбере каква си. Ако те взема с мен, това ще намали наполовина шанса да измъкнем Кайла жива и здрава.