Хектор го зяпна безмълвно и Утман продължи:
— На борда на платнохода, който унищожихте с Рони Уелс, е имало шестима души. Били са изпратени от шейх хана да отмъстят за първородния му син. Сред загиналите е бил и Гафур Типоо Тип, пети син на шейха. Така кръвното отмъщение станало за двама. После шейхът изпратил трети син, който да те открие и да отмъсти за братята си…
— На име Анвар! — възкликна Хектор. — Господи! Никога няма да го забравя. С последния си дъх ми се подигра с думите: „Името ми е Анвар. Запомни го, Крос, прасе на голямата свиня. Дългът още не е уреден. Кръвната вражда продължава. Ще дойдат други“.
Утман кимна.
— Точно така, Хектор.
— Къде можем да намерим тази твар шейх Типоо? — попита Хектор.
— Знам за него — изведнъж се намеси Тарик. — Твърдината му е в Пунтленд.
— Пунтленд! Все това име — обади се Хейзъл.
— Това е въстаническа провинция в Сомалия. Пунтленд е родината на Тарик — обясни Хектор и се обърна към него. — Точно това чакахме. Какво можеш да ни кажеш за този разбойник?
— Само онова, което знае всеки в Пунтленд — Типоо Тип има крепост в северозападната част на страната на място, известно като Оазиса на чудото. Намира се южно от главния път в провинцията, недалеч от селцето Амеера.
— Познаваш ли района? — настоятелно попита Хектор, но Тарик поклати глава.
Хектор го познаваше много добре и моментално разбра, че лъже или най-малкото се опитва да шикалкави.
— Добре.
Повече потвърждения не му трябваха.
— Ще трябва да научим колкото се може повече за Типоо Тип и крепостта му. Ще ни трябват карти на района. Трябва да се върна в терминала и да наредя на всички да се захванат за работа.
Когато отново се събраха около дългата маса, Хектор ги изгледа един по един, преди да заговори.
— Е, вече знаем къде отиваме. Като изключим Тарик, някой да е чувал за място в Пунтленд на име Оазиса на чудото или за село Амеера? Това са целите ни.
Всички изглеждаха озадачени. Хектор направи знак на Дейв Имбис.
— Дейв, влез в сайта „Гугъл Ърт“, ако обичаш. Тарик ще посочи целите на картата. Искам копия на сателитните снимки на района. Искам да зная разстоянията по въздух. Искам да зная кое е най-близкото летище в Етиопия и разстоянието по земя от него до целта ни.
Млъкна и погледна към Бърни и Нела.
— Вие двамата имате ли някакви идеи? Знаете ли писта, която да върши работа?
— Жига-Жига! — отвърна Нела, избухна в смях и така сръга Бърни в ребрата, че той се преви.
— Летище с подобно име? — повдигна вежда Хектор. — Интересно!
— Нела го кръсти така, не аз — запротестира Бърни и се изправи, като разтриваше ребрата си. — Нямам представа как е истинското му име, може и да си няма. Това е старо изоставено италианско военно летище от Втората световна война. В ужасно състояние е, но един „Херкулес“ не се притеснява особено от груб терен.
— Веднъж се наложи да кацнем аварийно там — обясни все още смеещата се Нела. — Между краката ми пареше страшно и се приземихме, за да може Бърни да потуши пожара. Беше едно от най-добрите му представяния на всички времена. Истински огнеборец, никога няма да го забравя.
Бърни запази сериозната си физиономия въпреки изригналия около масата смях.
— Идеално е разположено, на по-малко от петдесет километра от границата с Пунтленд, но най-сладкото е, че няма никакви представители на властите. Нито полиция, нито имиграционни служби — каза той.
— Сякаш е направено за нас. Покажи на Дейв къде се намира. Нела, мислиш ли, че ще успееш да се сдържиш, когато кацнете отново там? Не искам никакви спонтанни пожари!
Обърна се към Пади:
— Свържи се по радиото с Рони Уелс и му кажи да заеме позиция при Пунтленд и да намери сигурно място за акостиране възможно най-близо до целта. Да се обади, когато стигне там.
Докато даваше разпорежданията си, Хектор през цялото време усещаше потайния поглед на Тарик. Накрая го погледна открито и Тарик кимна едва незабележимо, стана и излезе. Хектор изчака минута, след което се обърна към Пади О’Куин:
— Продължи вместо мен. Няма да се бавя много.
Излезе да търси Тарик и след няколко минути го забеляза зад един от паркираните камиони. Пушеше напук на надписа ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО върху машината. Когато видя приближаващия се Хектор, той стъпка фаса си и тръгна покрай тръбата. Хектор го последва и го откри да клечи до една от помпените станции.
— Говори, любимецо на Пророка — подкани го той и клекна до него.
— Не можех да говоря пред другите — обясни Тарик.
— Дори пред Утман?
Тарик сви рамене.