Тя кимна и сълзите в очите й блеснаха на звездната светлина през цепката на шала.
— Именно. Мъже или жени, които са го разгневили. Някои от тях бяха мои роднини или добри приятели. Хората му ги откарват в пустинята и ги пускат. После ханът и синовете му ги преследват с кучетата. Наслаждават се на лова и се смеят, докато хрътките разкъсват жертвите си на парчета. Позволяват им да се хранят с месото на убитите. Ханът вярва, че това ги прави по-свирепи.
— Ама че очарователен дядка бил този хан. С нетърпение очаквам да се запозная с него — промърмори Хектор.
Изчака лаят да утихне и луната да се издигне над палмите. Едва тогава се размърда отново.
— Време е да вървим, Тарик. Кажи на Далия да води. Ще я следваме от разстояние. Ако срещне някого от крепостта, трябва да се опита да го разсее и да ни даде възможност да се погрижим за него, преди да е вдигнал олелия. Тръгни след нея, а аз ще бъда след теб с останалите.
Девойката тръгна бързо и уверено напред. Последваха я извън дърветата и нагоре по склона. Едва сега Хектор можеше да разгледа ясно крепостта. Извисяваше се над тях масивна и черна. Не се виждаха никакви светлини и тя изглеждаше безжизнена като изгряващата зад нея луна. Пътеката се изкачваше стръмно. Момичето не забавяше крачка. Каменните стени надвиснаха над тях, злонамерени като някое допотопно чудовище, дебнещо плячката си от засада. Неочаквано Далия сви от главния път и пое по едва различима пътека, минаваща под бойниците. Останалите минаха покрай вонящи купчини отпадъци, изхвърляни от стените. Чакалите ровеха сред боклука, но се разбягаха заради приближаващите мъже. Накрая Далия спря до една канавка, започваща от нисък отвор в стената. Той беше преграден с решетка с ръждиви железни пръти. От канала течеше отходна вода и вонята бе нетърпима. Далия прескочи канавката и внезапно изчезна в друг тесен проход в стената, през който можеше да мине само един човек. Останалите я последваха в колона. Изкачиха няколко грубо изсечени стъпала и видяха Далия, която ги чакаше горе, до ниска яка дървена врата, обкована с желязо.
— Нататък трябва да вървим в плътна група. Много е лесно да се изгубите, след като се озовете вътре — прошепна тя и извади стар железен ключ изпод дрехата си. Пъхна го в ключалката и го завъртя с усилие. Натисна вратата с рамо и я отвори. Наложи се да се наведе, за да мине под каменния праг. Останалите я последваха. Далия затвори зад тях.
— Не заключвай. Може да се наложи да се изнасяме бързо — тихо й рече Хектор.
Мракът бе толкова плътен, че сякаш ги смазваше с тежестта си. Хектор включи флуоресцентната лампа на шлема си и другите последваха примера му. Далия ги поведе в лабиринта от криволичещи коридори и свързани една с друга стаи. Чуваха се тихи звуци — жени разговаряха и се смееха в една от стаите, в друга шумно хъркаше мъж. Накрая девойката им направи знак да спрат.
— Чакайте тук — прошепна тя на Тарик. — Изгасете светлините и не вдигайте шум. Ще ида да проверя дали всичко е наред.
Изчезна в тесния коридор. Останалите клекнаха да починат, но продължаваха да държат оръжието в готовност. Не след дълго Далия се върна безшумно и бързо.
Двама мъже пазят пред вратата на момичето. Това е странно. Обикновено са петима или шестима. Явно останалите са били изпратени на северната порта. У някого от двамата трябва да е ключът за килията. Не издавайте никакъв звук. Следвайте ме.
Хектор и Тарик тръгнаха от двете й страни. След малко тя отново спря и посочи напред. Коридорът се разширяваше изведнъж и завиваше под прави ъгли. Чуваха гласовете на мъжете зад ъгъла, по страничната стена и тавана играеше жълта светлина на фенер. Хектор се заслуша напрегнато и различи монотонните гласове на най-малко двама мъже, мърморещи думите на молитвата Еша. После видя сенките им на стената, когато коленичиха и отново се изправиха. Хектор вдигна два пръста и Тарик кимна. Хектор потупа гърдите му и показа един пръст, после потупа своите и показа втори пръст. По един за двамата — кимна Тарик.
Подадоха автоматите си на мъжете зад тях, развиха струните от пиано, които Хектор извади от джоба си, и ги опънаха в ръце. Хектор се промъкна до ъгъла. Тарик го следваше плътно. Изчакаха двамата пазачи да коленичат и да опрат чела в пода, излязоха безшумно зад тях и когато онези се надигнаха в седнало положение, Хектор и Тарик преметнаха гаротите около гърлата им и стегнаха с всички сили. Арабите заритаха и заразмахваха ръце, но не издадоха и звук. Хектор опря коляно между лопатките на жертвата си и дръпна с двете си ръце. Мъжът се вцепени и ритна конвулсивно за последен път, след което се чу клокоченето на изпуснати черва и той остана да лежи неподвижно. Хектор бързо го преобърна и го претърси. Напипа големия ключ под дрехата и го извади. Далия стоеше на ъгъла. Очите й зад кърпата бяха огромни и блестяха от ужас; може би не беше очаквала да стане свидетел на убийство.