— Трябва да залостим изходите, за да им попречим да избягат, после да претърсим двореца и да намерим момичето и неверниците, които са дръзнали да влязат в твърдината ти.
Адам също се беше проснал на пода. Добре знаеше как да се спаси от яростта на дядо си.
— Залостете портите! — изрева ханът. — Претърсете всяка стая в двореца. Намерете ги и ми ги доведете.
После се обърна към Адам.
— Сега не можеш да ги оставиш да избягат.
— Губим си времето тук, дядо. Крос не е в двореца. С всяка изминала минута се отдалечава все повече от нас. Той разполага само с петима души. Утман е убил останалите. Дай ми кучетата си, достатъчно хора и камиони и ще ти го доведа.
— Тук има само един камион, но две от гумите му са спукани и още не са сменени. Изпратих другите машини и повечето си хора при чичо ти Камал в Ганданга при катерите.
— Но можем да вземем личния ми ловен камион — продължи ханът. — Веднага щом сменят гумите на големия камион, той ще ни последва с останалите мъже. Ще вземем също и кучетата, а аз ще тръгна с теб. Искам да присъствам на смъртта им, когато ги настигнеш. Искам да видя как кървят и да чуя предсмъртното им квичене.
* * *
— Преди да напуснем оазиса, трябва да се обадя на Ханс Латеган да ни вземе с хеликоптера — каза Хектор на Тарик и извади сателитния телефон от раницата си. Разпъна антената и включи апарата. Ханс отговори на първото позвъняване. Хектор се усмихна. Сигурно беше чакал с пръст на копчето.
— Тук е Куду — идентифицира се Ханс с позивната си.
— Сирене „Стилтън“! — отвърна Хектор. Това беше уговореният код, че са излезли от крепостта с Кайла и са тръгнали към мястото на срещата. Първоначално Хектор мислеше да остави хеликоптера наблизо във въздуха, но звукът на двигателите можеше да ги издаде на враговете.
— Разбрано! Херцогинята е във възторг.
Ама че дърдорко е Ханс, гневно си помисли Хектор. Херцогинята беше кодовото име на Хейзъл Банок. Тя чакаше в Сиди ел Рациг; как би могла да знае, че Кайла е спасена от крепостта? Пропъди мисълта. Уговореното място за среща бе от другата страна на клисурата на север. Ханс щеше да дойде от пистата Жига-Жига и да полети по дължината й, докато не забележи знака им — червена сигнална ракета. Беше изчислил, че полетът от Жига-Жига ще му отнеме около два часа и десет минути. Според преценката на Хектор южният край на дълбоката клисура се намираше на около шест километра оттук или може би малко по-близо. Преследвачите им щяха да се движат с високопроходими камиони. Макар теренът да беше пресечен и осеян със стърчащи скали и дерета, камионите щяха да се движат поне два пъти по-бързо от малкия отряд. Болната и недохранена Кайла тежеше около четирийсет и пет килограма. Хектор знаеше, че в идеални условия хората му биха стигнали до клисурата за около час и петдесет минути, но не и в тъмното, не на такъв терен и не когато той трябваше да носи Кайла. „Ами ако пуснат кучетата? — запита се и сам си отговори: — Майната им на кучетата!“
Тарик го наблюдаваше внимателно и Хектор заговори на глас:
— Знам какво искаш да ме попиташ — дали съм казал на Утман, че ще се насочим на север към клисурата. Отговорът е не, не му казах. Макар да знае началната ни точка, той няма представа в каква посока ще продължим. В тъмното няма да му е лесно да ни проследи.
Не искаше дори да споменава кучетата.
— Така че да не губим повече време.
Стана.
— Всички да пият толкова, колкото могат. Ще спрем едва когато чуем звука на хеликоптера.
Докато говореше, беше закопчал три ремъка така, че да направи седалка за Кайла. Изправи момичето на крака.
— „Транспортни и евакуационни услуги Хек“ е на вашите услуги, госпожице Банок.
— Това ли е истинското ви име? Хек?
Гласът й бе слаб и треперлив.
— Абсолютно.
Помогна й да се пъхне в импровизираната седалка и я вдигна така, че тя се намести на бедрата му, а краката й висяха назад.
— Хвани ме през врата и се дръж здраво.
Тя покорно изпълни нареждането и Хектор се затича с нея, като започна с умерена скорост, за да издържи разстоянието. Тарик изпрати двама души напред да намерят най-лекия път, докато другите двама трябваше да заличат следите им в пустинния пясък. След километър и половина на Хектор му се отвори второто дишане и крачките му станаха по-дълги.
— Казахте, че името ви е Хек. Това съкратено от Хектор ли е? Майка ми споменаваше за вас. Вие трябва да сте Хектор Крос.
— Надявам се да е казвала добри неща за мен.
— Не много. Каза, че сте арогантен и надут и че щяла да ви уволни при първа възможност. Но не се безпокойте, ще поговоря с нея.