— Огън! — изкрещя Хектор. — Огън!
Стреля три пъти, убивайки по едно животно с всеки куршум. Мъжете от двете му страни стреляха бързо като него. Кучетата квичаха и падаха, но през виещия се пушек прииждаха други. Недалеч от Хектор Тарик отлетя назад, пометен от тежестта на огромна черна хрътка, която се хвърли на гърдите му. Хектор се завъртя и заби целия байонет във врата на звяра, преди да успее да прехапе гърлото на Тарик. Животното зави и се претърколи на гръб, ритайки с крака. В същия миг обаче друго куче се хвърли на гърба на Хектор, извади го от равновесие и го просна на земята. Животното се озова върху него. Автоматът беше безполезен в подобно меле. Хектор го пусна и сграбчи кучето за гърлото с лявата си ръка, а с дясната посегна за ножа в канията. Преди да успее да го извади, две други хрътки се озоваха отгоре му, като ръмжаха и се мъчеха да забият зъби в него. Една успя да захапе рамото на бронираната му жилетка, запъна предните си крака и го задържа прикован по гръб. Третото куче захапа дясната му ръка в лакътя и тръсна силно глава. Първото животно още беше върху него, зейналата му паст бе само на сантиметри от очите му, пръскайки слюнка и вонящ дъх в лицето на Хектор. Мяташе се с такава сила в хватката му, че той вече не можеше да го задържи.
Пистолетът изтрещя само на педя от ухото му и гърмежът едва не го оглуши. Кучето върху него се отпусна и падна, от раната на главата му пръсна кръв. Последваха още два бързи изстрела и другите кучета също отлетяха настрана. Хектор седна, избърса с ръкав животинската кръв от очите си и я изплю от устата си. Зрението му се проясни и той остана втрещен, когато видя Кайла. Беше изпълзяла от скривалището си под скалата и сега бе приклекнала до него, хванала професионално пистолета с двете си ръце и го движеше наляво-надясно, подбирайки следващата си мишена.
— Красавица! — изпъшка той. — Проклета малка красавица. Одрала си кожата на майка си, дума да няма!
Грабна автомата и скочи на крака, но схватката със зверовете беше почти приключила. Земята беше покрита с кучешки трупове и хората му довършваха ранените животни, които още се влачеха наоколо, скимтейки от болка и ужас. Погледна към хоризонта и видя на по-малко от километър големия руски МИ-26 да прелита над хребета и да се насочва към тях.
— Ето го и Ханс.
Разсмя се с цяло гърло.
— Всичко приключи. Пържола и бутилка „Ришебур“ за вечеря в Сиди ел Рациг.
Издърпа Кайла на крака и я прегърна бащински през раменете. Двамата се загледаха как голямата машина се носи към тях. От време на време тя изчезваше зад димния облак от ракетите, но всеки път, когато вятърът го отвяваше, хеликоптерът беше по-близо и двигателят му ревеше по-мощно. Накрая той увисна само на петнайсет метра над земята и видяха Ханс да се взира зад стъклото към тях. Той се ухили и отдаде чест, после завъртя машината странично към тях. Вратата на фюзелажа се отвори и се появиха две фигури. Едната беше на бордовия инженер. Хектор зяпна към другата.
— Побъркана жена! — прошепна той. Беше й наредил да се върне в Сиди ел Рациг след пътуването до Жига-Жига, но още тогава трябваше да си даде сметка, че Хейзъл Банок не я бива много в изпълняването на заповеди. В даването — да, но само дотам.
— Мамо! Мамо! — изписка Кайла, заподскача и заразмахва пистолета над главата си. Хейзъл замаха също така енергично. Ханс спусна хеликоптера и в мига, в който колесниците докоснаха земята, Хейзъл скочи, приземи се плавно и се втурна към дъщеря си. Кайла се освободи от прегръдката на Хектор и се запрепъва несигурно към майка си.
— Ето на това му викам чудна картинка! — с усмивка каза той, докато гледаше как двете се хвърлят в обятията си, пищейки и плачейки от радост. Усети как собствените му очи се насълзяват и поклати глава. — Разциврил си се като бебе. Почваш да се размекваш, Крос.
Хейзъл го погледна над рамото на дъщеря си, докато я прегръщаше. Сълзите се стичаха по бузите й и капеха от брадичката. Не се опита да ги избърше. Не беше нужно да казва каквото и да било, погледът й бе повече от красноречив.
— И аз те обичам, Хейзъл Банок! — извика той на целия свят.
Заповяда на ума си да се връща на работа и махна на Далия и мъжете от отделението да се качват в хеликоптера. Те скочиха на крака и се втурнаха на група през откритото.
— Хейзъл! Качвай Кайла на борда.
Тръгна към двете жени. Хейзъл го чу, хвана Кайла за китката и я помъкна към хеликоптера. В този миг се разнесе друг глас и тонът му разсече бурната радост на Хектор като удар със сабя.