— На ръба на клисурата, Хектор! — беше Тарик. Сочеше някъде зад хеликоптера и погледът на Хектор се насочи в тази посока. Там имаше човек и макар да бе на почти двеста метра и от ръба да се подаваше само главата му, Хектор го разпозна моментално.
— Утман Уадах!
Шокът го вцепени. Тарик не беше в позиция да стреля по бившия си другар. Мъжете от отделението и двете тичащи жени му пречеха. Единствено Хекгор бе в състояние да се справи с предателя, но остана парализиран за няколко жизненоважни части от секундата. Ако човекът беше друг, а не Утман, ако моментът беше друг, реакцията му щеше да е светкавична, но Хейзъл и Кайла бяха погълнали цялото му внимание. Накрая се задейства, но движенията му бяха мудни, все едно се мъчеше да плува в басейн с мед. Гледаше как Утман изскача от клисурата, изтичва три крачки напред и се отпуска на коляно. Видя го да вдига дълга метална тръба и да я опира на рамото си.
— РПГ!
Дори от това разстояние Хектор моментално позна оръжието. Реактивен гранатомет, любимото оръжие на метежниците, можеше да пробие бронята на танк като евтин кондом. Утман се прицели спокойно в хеликоптера.
Хектор вече беше вдигнал автомата си „Берета“. Подсъзнателно отбеляза, че Утман все още носи бронираната си жилетка. Беше специална поръчка, от най-добрите, направена от кевлар с керамични плочки. От това разстояние лекият 5,56 мм натовски куршум беше абсолютно безсилен срещу подобна броня. Първоначално създаден за стрелба по катерици и прерийни кучета, а не по хора, куршумът вероятно щеше да отскочи, без да достигне до тялото, но силата му щеше да е достатъчна да събори Утман. Хектор стреля и знаеше, че изстрелът му е бил точен. Миг преди това обаче Утман стреля с гранатомета.
Хектор видя как задната част на тръбата избълва огън и димната следа на снаряда се понесе към хеликоптера. Преди той да достигне целта си, куршумът на Хектор се пръсна в предния панел на жилетката и Утман беше тръшнат с брутална сила на каменистата земя. Предателят още беше във въздуха, когато снарядът улучи носа на хеликоптера и експлодира. Хектор се олюля от взривната вълна, но се задържа на крака. Намиращите се недалеч от голямата машина Хейзъл и Кайла бяха съборени на земята. Далия и мъжете с нея бяха още по-близо. Те също изпопадаха и Хектор знаеше, че някои са сериозно ранени или дори убити. Бордовият инженер на вратата беше разкъсан на парчета. Хектор видя откъснатата му глава и една ръка да летят високо във въздуха.
Носът и предната част на фюзелажа бяха унищожени. Кабината и стъклата бяха изчезнали, оставяйки голяма зееща дупка, от тялото на Ханс Латеган не бе останало нищо, което да може да се разпознае. Снарядът се беше взривил буквално в него. Изгубила контрол, гигантската машина се килна настрани, въртящите се ротори захапаха твърдата земя и се заизвиваха във фантастични форми, преди двигателите да се задавят. Над остатъците увисна тежък облак от прах и пушек.
За момент настъпи пълна тишина. После Тарик изкрещя:
— Утман е станал. Застреляй го, Хектор. В името на Аллах, застреляй го!
Междувременно видимостта на Хектор беше частично закрита от пушека и прахта, но той стреля по неясната фигура, която се препъваше назад към ръба на клисурата. Не беше сигурен дали е улучил, или Утман просто е паднал от ръба. Тарик се втурна след него.
— Върни се, Тарик! — викна му Хектор. — Остави го. Хората му сигурно го следват по петите. Трябва да се махаме оттук. Погрижи се за другите. Виж как е Далия.
Тарик се върна, а Хектор изтича към мястото, където лежаха Хейзъл и Кайла. Беше обезумял от страх и загриженост и за двете. Бяха попаднали в зоната на поражението и бе напълно възможно да са били улучени от някой шрапнел от снаряда или от летящи метални отломки от фюзелажа. Отпусна се на колене до тях. Хейзъл беше върху Кайла и я прикриваше с тялото си. Уплашен, че ще види кръв по тях, Хектор се пресегна и докосна ръката й. Тя обърна глава и го погледна със замаяно изражение, после бързо се надигна и го прегърна с двете си ръце.
— Хектор!
Целуна го в устата и после двамата насочиха цялото си внимание към Кайла. Вдигнаха я заедно на крака.
— Ранена ли си, мила? — с тревога попита Хейзъл.
— Не, мамо. Не се безпокой за мен, нищо ми няма.
— Чудесна новина, защото трябва веднага да се махаме — каза Хектор. — Хейзъл, щерка ти е слаба като новородено, но огнена като сос „Табаско“. Просто не се отказва. Ще пратя някой да ти помага да я държите на крака.
Изтича там, където се бяха събрали Далия и останалите. Някои бяха улучени от летящи парчета от експлозията, но макар да имаха драскотини и синини, всички бяха в състояние да се движат. Далия изглеждаше невредима.