— Не докосвайте оръжията или ще бъдете убити! — извика Хектор на арабски. — Изключете двигателя.
Шофьорът и двама от мъжете отзад побързаха да се подчинят на заповедта, но третият, който седеше най-отзад, се изправи на крака. Беше много висок, но и много стар. Лицето му бе невъзможно набръчкано, дългата му бяла брада беше къносана. В лявата си ръка държеше автомат АК-47. Мъжът изгледа Хектор с дивия хипнотичен поглед на библейски пророк и вдигна десница, за да го посочи с изкривен като нокът артритен пръст.
— Ти си убиецът на тримата ми синове. Ти си Крос, противната невярна свиня, на която обявих кръвна вражда. Проклинам те с цялата мощ на Аллах. Нека никога не познаеш мир, дори след като те поразя.
— Това е шейх Типоо Тип — предупредително извика Тарик.
Хектор се прицели в гърдите на шейха.
— Хвърли този автомат! — рязко извика той. — Слизай от камиона, старче! Не ме принуждавай да те убивам.
Шейхът сякаш бе глух. Без да откъсва поглед от Хектор, той започна да вдига калашника. Изкривените му ръце трепереха от силата на омразата му.
— Не прави това! — предупреди го Хектор, но шейхът не обърна внимание на заплахата от насоченото към гърдите му оръжие. Старецът опря приклада на автомата на рамото си и се прицели над играещата цев.
— Господи, прости ми! — прошепна Хектор и го застреля право в гърдите. Типоо Тип изпусна автомата, но успя да се задържи за облегалката на седалката и остана на крака.
— Проклинам теб и всичките ти потомци. Проклинам те с пламъците на Ада, с ноктите и зъбите на черните ангели…
Преди Хектор да успее да се намеси, Тарик стреля още веднъж, този път в главата на стареца. Шейхът отлетя назад от камиона и падна върху пясъка на речното корито. Двамата му телохранители изреваха от ярост и грабнаха оръжията си, но преди да успеят да дръпнат спусъка, Хектор изстреля по три куршума във всеки от тях. Телохранителите отлетяха от местата си. Тарик стреля по шофьора зад волана, докато онзи вадеше пистолета си, и го уби на място. След това отиде при камиона и свали шофьора от седалката на земята. Застана над телата и ги довърши с един последен изстрел от упор. Когато тръгна към трупа на шейха, Хектор го спря.
— Не, Тарик! Достатъчно. Остави стария кучи син да се търкаля в прахта.
Тарик го изгледа с лека изненада; Хектор сам не можеше да разбере реакцията си — може би с изключение на това, че човекът бе стар. Знаеше, че Типоо Тип е зъл и чудовищен изрод, но беше стар. Смъртта му бе неизбежна, но въпреки това в устата на Хектор остана горчилка. Слава Богу, че Хейзъл не беше тук да го види.
Отиде до камиона и се настани на мястото на шофьора. Завъртя ключа и двигателят изрева и се закашля.
— Харесва ми този звук.
Хектор провери резервоара. Беше пълен малко над три четвърти, но той забеляза и допълнителните резервоари от двете страни на машината.
— По триста и осемдесет литра единия — със задоволство прецени той. — Можем да изминем хиляда и петстотин километра, ако не и повече.
Зад предните седалки имаше и туба с питейна вода и той я почука. Беше пълна, но един от куршумите я беше пробил и водата се изливаше от дупката. Хектор откъсна парче плат от кърпата си за глава и я запуши. Кимна на хората си и докато те се качваха в машината, той прерови сандъчето между седалките. Извади подробна карта на района, на която бяха отбелязани всички пътища и села. Това бе сериозна награда, но най-добрата придобивка се оказа мощният бинокъл „Никон“, прибран на сигурно в зеления си калъф.
— Чувствам се като дете на Коледа! — изрева радостно той. Провеси бинокъла на врата си, провери дали всички са се качили и потегли към мястото между скалите, където ги чакаха останалите от групата с готови за стрелба оръжия. Хейзъл го разпозна и изтича надолу да посрещне камиона.
— Добре ли сте? Чухме стрелба.
— Както виждаш, стреляхме ние. А сега можем да продължим с всички удобства. Хейзъл, качвай се отпред до мен.
Посочи с палец назад.
— Кай, искам те в каросерията. Дръж си главата ниско, може да си имаме гости.
Кайла прекрачи страничния капак на каросерията и спря с отвратена физиономия.
— Ох, гадост! Тук всичко е в кръв. Няма да остана на това място. Искам да седя отпред до майка си.
— Кайла Банок, престани да ми се правиш на примадона. Дръж се прилично и изпълнявай. Веднага си замъквай постамента в каросерията!
— Но аз не…