— Виж какво, момиченце. Хората кървят и умират заради теб. Оттук нататък ще правиш онова, което ти се каже.
— Не съм сторила нищо лошо… — отново започна тя.
— О, напротив. Поканила си на яхтата на майка си Роже Марсел Моро, известен също като Адам Типоо Тип.
— Откъде знаеш? — облещи се насреща му тя.
— Ако не можеш да се сетиш, наистина трябва да си бавноразвиваща се. А сега се качвай в проклетия камион!
Без нито дума повече Кайла се качи в каросерията и се настани до Далия.
Хектор пусна ръчната спирачка и потеглиха. До него Хейзъл седеше абсолютно неподвижна и мълчалива. Хектор не искаше да я поглежда, но усещаше гнева й. Знаеше много добре как трепери за Кайла. Той даде газ и отново се спусна в речното корито. Песъчливото дъно го затрудняваше, но се придвижваха по-бързо и по-гладко, отколкото по неравния каменист терен на пустинята. Минаха само няколко минути, когато той неочаквано усети ръка на бедрото си и се сепна. Хвърли поглед към Хейзъл. Очите й искряха. Тя се наведе към него и устните й се озоваха на сантиметър от ухото му.
— Имаш чуден подход към децата, нали, Хектор Крос? — прошепна тя и леко целуна четинестата му буза. — Не можеш да си представиш колко пъти ми се е искало да постъпя точно по този начин. Когато мадмоазел Кайла започне да се цупи, може да бъде абсолютна малка кучка.
Признанието го изуми. Той покри ръката върху крака си с грамадната си лапа и я стисна леко.
— Предполагам това е признак, че силите й се връщат. Но разбирам затруднението ти, Хейзъл. Кай отдавна не е имала баща и ти смяташ, че не можеш да бъдеш твърде строга с нея.
Сега беше неин ред да се сепне от проницателността му, но тя бързо се взе в ръце.
— Имам наум човек, който може да поеме ролята на родител — тихо рече тя.
— Щастливец — ухили се той и продължи да кара.
След около час излязоха от речното корито и изкачиха един хребет. Хектор удари спирачки и изключи двигателя.
— Сега какво? — тревожно попита Хейзъл.
— Искам да звънна по сателитния. Тук би трябвало да имаме добър обхват.
Слезе от камиона, разгъна картата върху предния капак и включи телефона.
— Сипи на всеки по канче вода — каза той на Тарик.
— Нека да слязат да се поразтъпчат и да полеят розите.
Разпъна антената и кимна на Хейзъл.
— Обхватът е добър! Явно сателитът е точно над главите ни.
— На кого се обаждаш?
— На Рони Уелс.
Набра номера и след няколко позвънявания Рони отговори.
— Къде си? — веднага го попита Хектор.
— Хвърлил съм котва в малко заливче на скалист остров на около осем километра от брега…
Рони му даде координатите и Хектор ги намери на картата.
— Добре, видях къде се намира. Стой там, докато не ти се обадя отново. Ханс Латеган не успя. Хеликоптерът е свален. Бягаме, но се сдобихме с транспорт. В зависимост от това какво ни чака по пътя, би трябвало да стигнем до брега за около осем часа или повече.
— Успех, Хек! Ще те чакам.
Двамата затвориха.
— Защо не се срещнем с Пади и конвоя му, вместо да продължаваме към катера? — попита Хейзъл.
— Добър въпрос — кимна Хектор. — Но така прецених. До етиопската граница, където ни чака Пади О’Куин, има сто и петдесет километра повече, отколкото до брега и Рони.
— Но пътищата няма ли да са по-добри? Ако тръгнем на изток към морето, ще пътуваме през пустинята.
— Точно така — съгласи се той, докато набираше друг номер. — Страната във вътрешността е много по-плодородна и гъсто населена и в момента сигурно е гнездо на оси, пълна с хора на Типоо Тип. Със сигурност на всеки кръстопът има блокада. Обаждам се на Пади да му кажа какво сме решили. Той ще бъде последният ни шанс, ако не успеем да стигнем до Рони.
Пади вдигна почти моментално.
— Къде си? — попита го Хектор.
— Седя на един планински връх на етиопската граница и се наслаждавам на гледката към живописния сомалийски пейзаж. Ти къде си, по дяволите?
— Намираме се на трийсетина километра източно от оазиса. Утман Уадах се оказа предател. От противниковия лагер е.
— Майка му стара! Утман предател? Не мога да повярвам.
— Предупредил ги е. Очакваха ни. Самият Утман улучи хеликоптера на Ханс Латеган с гранатомет. Ханс е мъртъв, машината стана на старо желязо. Успях да конфискувам превозно средство и бягаме към брега да се срещнем с Рони.
Пади тихо подсвирна.
— Уби ли черния кучи син Утман?
— Стрелях по него, но носеше бронежилетката си. Улучих го, но не ми се вярва да е мъртъв. Бронята сигурно е спряла куршума.
— Много жалко! — изръмжа Пади. — Знаех си, че нещо не е наред. Оттук виждам, че всеки път от твоята страна на границата е пълен с коли. В момента наблюдавам през бинокъла един камион. В каросерията му има най-малко двайсет души. Всички са тежковъоръжени.