Адам благоговейно изрече традиционната молитва за мъртвите, но сърцето му ликуваше. Годините тирания на дядо му бяха приключили и сега той беше неоспоримият шейх на клана Типоо Тип. Само четири дни преди това в джамията старецът официално го беше посочил за свой наследник в присъствието на моллата и всичките си синове и внуци. Отсега нататък никой нямаше да смее да оспори правото на Адам за власт над клана.
След като приключи с молитвата, той се изправи и нареди на хората си да увият тялото на дядо му в брезент и да го натоварят в каросерията. Забеляза почитта в очите им и начина, по който бързаха да изпълнят заповедта му. Дори отношението на Утман към него се промени забележително в признаване на ранга и авторитета му.
Докато Адам се молеше, Утман внимателно огледа района. Успя да открие следите, оставени от Хектор и групата му. Отиде при Адам и му обясни, че неверниците явно са се върнали през клисурата след унищожаването на хеликоптера и по някакво лошо стечение на обстоятелствата са се натъкнали на камиона на шейха. След това бяха убили стареца и бяха откраднали колата.
— Какво ще заповядаш, господарю шейх? — попита той.
Обръщението подейства на Адам като лула хашиш.
— Трябва да проследим колата на дядо ми, за да разберем в коя посока са се отправили неверниците. Едва тогава можем да решим какво да правим.
Утман се осмели да повтори мнението си.
— Както вече ти обясних, познавам този Крос достатъчно добре, за да предположа какво ще направи. Щом разполага с открадната кола, той със сигурност ще се опита да стигне до брега, където го чака катерът му.
— А какво ще направи, ако не може да се измъкне по вода? — попита Адам.
— В такъв случай му остава само да продължи към границата с Етиопия.
— Да видим дали си прав. Кажи на хората да се качват, ще ги последваме.
Оставиха труповете на телохранителите на чакалите и птиците и продължиха по следите на по-малкия камион. Скоро откриха мястото, където бе спрял Хектор Крос. Видяха отпечатъците от обувките на групата му. Въпреки раната си Утман слезе да огледа следите, след което се върна да докладва на Адам.
— Девет са, шестима мъже и три жени.
— Три жени? — повтори Адам. — Едната е избягалата ми пленница, но кои са другите две?
— Мисля, че едната е роднина на Тарик, която е показала на Крос как да влезе в крепостта. Третата пристигна с хеликоптера. Видях я само за няколко секунди, преди да стрелям с гранатомета. Беше далеч и фюзелажът отчасти я скриваше, така че не съм сигурен сто процента, но мисля, че третата жена е майката на пленницата ти. Виждал съм я много пъти в Сиди ел Рациг и съм почти убеден, че е тя.
— Хейзъл Банок!
Адам впери поглед в него, докато се мъчеше да дойде на себе си от неимоверния си късмет. Не само че беше станал шейх на клана си, но и най-богатата жена на света бе почти в ръцете му. Щом затвореше хватката си около нея, тя щеше да го направи един от най-могъщите хора в Арабия и Африка.
— Десетки милиарди долари и собствена частна армия! Ще мога да получа всичко, което пожелая.
Зави му се свят от примамливите възможности.
— Веднага щом получа откупа, ще осигуря мъчителна смърт на Хейзъл Банок и на дъщеря й. Ще ги пусна на всичките си хора да се позабавляват с тях. Ще обладават християнските курви в двете дупки, по хиляда пъти отпред и отзад. Ако не ги убият с членовете си, ще пъхнем щикове в същите дупки, за да довършат работата. Ще бъде чудна гледка. Ще й се наслаждаваме с убиеца Хектор Крос. После ще трябва да измисля нещо по-оригинално за него. Накрая сигурно ще го дам на стариците от племето с малките им ножове, но за начало доста от хората ми ще се израдват да го яхнат отзад. Ще разхлопат задника му така, че кон да влезе в него. За такъв човек подобно унижение ще бъде по-голямо от всяка физическа болка.
Потърка доволно ръце.
— Ще получа откупа и в същото време ще съм уредил напълно кръвната вражда. Обръщай назад към оазиса! — заповяда той на шофьора и се обърна към Утман. — Трябва да погреба дядо си с цялата почит, която заслужава — обясни той. — Ще се свържа с чичо ми Камал да го предупредя, че бегълците ще се опитат да се измъкнат с катер. Ако обаче отново успее да се промуши между капките, Крос ще трябва да се добере до етиопската граница, а ние ще го чакаме там.