В пясъчното заливче на три морски мили по-навътре в морето от засадата на Камал Рони нареди на екипажа да се подготви за вдигане на котвата, която ги бе държала седемдесет и два часа на това място. Отиде на носа да свали покривалото от двете тежки картечници „Браунинг“. Зареди оръжията и се увери, че се въртят добре на стойките си. После забърза към кабината на торпедния катер и включи двигателите. Те заработиха гладко и той ги вдигна на три хиляди оборота, после премина на празен ход и изчака стрелката на термометъра да достигне зелената ивица. Даде знак с ръка на екипажа на предната палуба, веригата задрънча и котвата бе вдигната на борда и закрепена сигурно на мястото си. Боцманът Маркъс вдигна палци и Рони превключи на задна и завъртя катера с нос към устието на залива. След това двигателите изреваха, катерът излезе в открито море и се насочи към далечния бряг. През бинокъла Хектор видя блестящата следа на двигателите „Ролс-Ройс“, насочваща се право към тях.
— Ето го и Рони! — каза той на Хейзъл веднага щом се увери, че е той.
— Вторият път е на късмет — отвърна тя и той кимна.
— И още как — съгласи се.
Една старата поговорка обаче го изпълваше с безпокойство. „Първият опит е най-лош, вторият — криво-ляво, третият — е най-добър“. Пропъди мисълта и извика на Тарик всички да се качват в камиона. Те изпълниха на бегом заповедта и Хектор се качи зад волана и запали двигателя. Хвърли последен поглед към морето, за да се увери, че всичко минава гладко, и гледката смрази кръвта му. Хейзъл забеляза промяната в изражението му.
— Какво има, Хектор? — тревожно попита тя.
— Изкушавахме съдбата, а тя ни послуша — тихо каза той, за да не го чуе Кайла. Посочи с брадичка към морето. Хейзъл забеляза веднага.
— Света майко Божия! — прошепна тя и сграбчи ръката му за утеха.
Съдовете, което бяха взели за малки рибарски лодки, се оказаха съвсем друго нещо. Морската повърхност, която минути по-рано се тревожеше единствено от сутрешния бриз, сега вреше като казан със супа. Сребристите следи на множество бързоходни малки лодки се пресичаха една друга от всяка посока, подобно на спиците на огромно колело, събиращи се в центъра. А центърът на цялата тази суматоха беше не друго, а торпедният катер на Рони Уелс, който се движеше по-бавно, но оставяше далеч по-широка следа. Хектор изключи двигателя на камиона и грабна сателитния телефон. Рони отговори след първото позвъняване.
— Хектор?
— Рони! Прекрати! Прекрати! — завика му Хектор. — Отвсякъде към теб се насочват пиратски лодки. Това е засада. Утман те е насадил, естествено. Разкарай се оттам. Чуваш ли ме?
— Разбрано! Приготви се за прочутото ми изчезване.
— Остави връзката отворена — нареди Хектор.
Рони пусна телефона върху картата до себе си, без да го изключва. Така Хектор можеше да чуе всичко, което се случва на борда на катера.
— Дръжте се! — извика Рони на хората си и рязко завъртя кормилото.
Големият катер рязко се завъртя на сто и осемдесет градуса. Един от хората му бе хванат неподготвен и полетя с главата напред към преградата на люка. Черепът му изхрущя силно и той рухна, сякаш беше прострелян в главата с „Магнум“ 44-ти калибър.
Рони не му обърна внимание и извика на боцмана:
— Маркъс, отивай напред при картечниците. Веднага щом имаме цел, ще тръгна към нея. Стреляй по всяка лодка, която видиш. Всички са бандити!
Рони гледаше назад към следата от перката. Не виждаше нищо, но знаеше, че неприятелите са там, толкова ниско над водата, че остават невидими между вълните, докато не приближат на няколкостотин метра. Извади от сандъка под масата едно „Узи“, провери пълнителя и го постави на седалката на нивото на коленете си, после от същия сандък измъкна четири фосфорни гранати М.67 и ги сложи до картечния пистолет.
Отново погледна към кърмата и видя главата и раменете на някакъв човек да се надигат над вълните. Не виждаше корпуса на лодката, но знаеше, че това е водачът на първия щурмови катер, който стоеше на кормилото, докато останалите от екипажа клечаха на палубата. Разстоянието между двата съда се скъсяваше изненадващо бързо. Рони взе телефона.