— Няма да успея да се измъкна от това, Хектор. Направо по петите ми са — каза той. — Ще се наложи да обърна и да се бия. Няма да очакват това.
— Точно за това си роден, старо морско куче такова — отвърна приповдигнато Хектор, макар че усещаше сърцето си като камък в гърдите. — Дай им да разберат, Рон!
— Жалко, че няма да можеш да участваш във веселбата.
Рони отново пусна слушалката и Хектор го чу да вика на Маркъс зад двойката тежки картечници.
— Готов!
Маркъс отговори с вдигнат юмрук и Рони рязко завъртя кормилото. Торпедният катер се завъртя на място и отново се понесе с рев. Двата съда се понесоха един към друг с обща скорост почти сто и петдесет километра в час. Арабската лодка беше хваната абсолютно неподготвена. Преди екипажът да успее да се появи над планширите, трасиращите куршуми на тежките картечници направиха корпуса й на трески. Почти незабавно лодката изгуби управление и вряза нос в следващата вълна.
— Такава чудна картинка! — разсмя се Рони, но зад кърмата се появиха три нови лодки и екипажите им откриха огън с автоматите си веднага щом доближиха на достатъчно разстояние. Повечето куршуми изсвистяха високо или се забиха във вълните отпред, но някои улучиха катера. Предният прозорец на кабината се пръсна и парче стъкло поряза челото на Рони. Кръвта потече в очите му, но той въпреки това обърна да посрещне челно най-близката лодка. Разчитайки на по-голямата си маса и мощ, се опита да я вземе на таран, но лодката успя да се изплъзне и двата съда се разминаха на една педя един от друг. Докато се разминаваха, Рони метна фосфорна граната в лодката и приклекна, когато тя експлодира с ослепително бял проблясък. Двама араби излетяха през борда, а мъжът зад кормилото просто изчезна в огъня и пушека.
Рони беше обхванат от бойна лудост, от онази еуфория, която не може да се постигне с никакъв наркотик. Насочи се към следващата лодка и се вряза в нея. Сблъсъкът смачка носа на катера, но Рони смаза щурмовата лодка и екипажът й полетя в морето и започна да се дави.
Неприятелските лодки вече се насочваха към него от всички посоки. Арабите врещяха „Аллах акбар!“ и обсипваха катера с автоматичен огън от близко разстояние. Маркъс бе убит на място от залп от калашник и се свлече върху картечниците, двете цеви се завъртяха безцелно и трасиращите куршуми прорязаха небето. Приближи друга лодка, някакъв брадат арабин метна абордажна кука и зъбите й се забиха в дървения планшир на катера. Мигове по-късно други последваха примера му и не след дълго Рони влачеше цяла малка флотилия след себе си. Той се огледа и видя, че е останал единствен жив на борда, телата на хората му лежаха в локви от собствената им кръв. Като по чудо Рони бе останал невредим сред пороя олово. Когато погледна назад към кърмата, той видя арабите да придърпват лодките си за въжетата към катера и да се готвят да се прехвърлят на задната палуба. Рони изпразни пълнителя на картечния пистолет в тях, като успя да убие двама. Захвърли празното оръжие, залости кормилото наляво и грабна по една граната във всяка ръка. Издърпа предпазителите със зъби и замахна да ги хвърли в лодките. Успя обаче да направи само две крачки, когато един куршум го улучи в корема. Разкъса червата му и излезе през гръбнака, като пръсна два прешлена. Краката му се подгънаха и Рони рухна на палубата. Беше парализиран от кръста надолу, успя да замъкне на лакти осакатеното си тяло до помощните резервоари, като продължаваше да притиска гранатите към гърдите си. Усети ударите по корпуса, когато половин дузина лодки се удариха в катера, последвани от шляпането на множество боси крака по палубата, когато пиратската орда се изсипа на борда. Арабите пищяха и врещяха ликуващо, блъскаха се и се мъчеха да се доберат до всяко ценно нещо, което им се изпречваше пред погледа. Един от тях забеляза свития до резервоара Рони. Изтича при него и дръпна главата му назад, за да му пререже гърлото с извития си нож. Ударът се оказа неточен и пропусна сънната артерия, но успя да разреже дихателната тръба. Преди да успее да замахне отново, Рони се претърколи и вдигна гранатите.
Останалите пирати се бяха стълпили напред, смееха се и крещяха, но когато видяха гранатите, всички рязко се дръпнаха. Рони не изпитваше болка, само огромен прилив на адреналин, който сякаш го повдигаше като вълшебно килимче. Смътно осъзна, че през цялото време е искал тъкмо това — да умре с оръжие в ръка и пред врага, а не в лечебницата на Кралския старчески дом в Челси. Разсмя се и въздухът излезе от прерязаната му дихателна тръба като розово облаче. Искаше да изкрещи някакво остроумие, че ще ги изпревари в рая и ще им отмъкне седемдесетте девици, но гласните му струни бяха прерязани и не можеше да изрече думите. Отвори ръце и гранатите се търкулнаха на палубата.