„Не е точно крикет, но пък по тези краища никой не е чувал за тази игра“. Не изпитваше никакво съжаление към убитите. Знаеше, че самият той едва ли щеше да срещне повече милост и съчувствие, ако ролите им бяха сменени — нещо, което можеше и да се случи в близкото бъдеще.
— Тарик, един от хората да събере празните пълнители и да ги даде на жените да ги заредят. Утман ще се върне всеки момент, бъди сигурен.
През следващия час Утман направи още два опита да атакува бариерата. И двата пъти плати скъпо — на пътя пред позицията на Хектор вече се търкаляха четиринайсет трупа.
— Адам е повикал подкрепления. Сега там долу сигурно има двеста души — каза Хектор на Хейзъл. — Колко боеприпаси са ни останали?
— Около триста патрона в сандъка, който донесе. Изразходвате ги доста бързо.
След кратка пауза тя попита:
— Защо непрекъснато гледаш нагоре към скалите?
— Опитвам се да преценя какъв ще бъде следващият ход на Утман, след като вече разполага с повече хора.
— И какво ще направи?
— Ще изпрати трийсет или четирийсет души горе, за да стрелят по нас. След като заемат позиции, ще ни притиснат и тогава Утман ще предприеме нова фронтална атака срещу бариерата. Този път няма да можем да ги отблъснем.
— И какво ще правим в такъв случай? — попита тя.
Ще се изтеглим под скалния навес, така че онези над нас да не могат да ни виждат — обясни той. — После ще направим нещо като каменна барикада, която да ни пази от фронталния огън.
Трите жени застанаха на пост горе на бариерата, докато Хектор и останалите издигнаха преграда под скалния навес. Работеха бързо и трупаха усилено камъните един върху друг. Когато приключиха, всички се върнаха на позициите си до жените в очакване на следващата атака.
Хейзъл наблюдава мълчаливо приготовленията им известно време.
— Това няма да свърши работа, нали? — тихо попита тя, за да не я чуе Кайла.
— Не — призна Хектор. — Поне не за дълго.
— Какво ще правим след това?
— Бива ли те в молитвите? Защото аз нямам абсолютно никакъв опит.
— Можеш да се опиташ отново да се свържеш с Пади О’Куин — предложи тя.
— Това няма да ни навреди. Поне ще има с какво да си запълня времето — съгласи се той и включи сателитния телефон. — Междувременно искам ти и останалите жени да се скриете зад парапета, преди да са открили огън отгоре.
Гледаше ги как се отдалечават, докато вървеше напред-назад по преградата и се опитваше да улови сигнал. Накрая се отказа.
— Все едно сме в дъно на кладенец — промърмори той. Слезе при жените зад преградата и седна до Хейзъл.
— Затишието преди буря — тихо й каза той.
— Да не го пропиляваме. Прегърни ме.
— Така е добре — каза той.
— Да, определено. Но знаеш ли, ще бъде ужасна загуба, ако всичко приключи тук, по този начин. Имах толкова много чудесни планове…
— Аз също.
— Ако решиш да ме целунеш сега, ще срещнеш много малко съпротива — призна тя.
— Кайла ни гледа.
Двамата се усмихнаха на момичето и то им отвърна неуверено.
— Нещо против да целуна майка ви, госпожице Банок? — попита Хектор и този път Кайла поклати глава и се изкиска.
— Вие двамата сте адски палави! — загледа ги тя с интерес. Целувката се проточи, но накрая беше прекъсната от гласове, отекващи от скалите над тях. И тримата погледнаха нагоре.
— Не си отивай — прошепна Хектор на Хейзъл. — Ще се върна да продължим оттам, откъдето спряхме.
Стана и посегна към автомата си. Видя, че Тарик и останалите вече гледат нагоре в очакване на първия неприятел. Хейзъл и Кайла клекнаха в краката му зад преградата и се загледаха с трепет към скалите. Хейзъл беше опряла автомата си върху парапета, готова за стрелба, а Кайла държеше пистолета в скута си, стиснала дръжката с две ръце. Далия клечеше зад тях.
— Можеш ли да стреляш, Далия? — попита Хектор.
Тя поклати глава и сведе поглед.
— Тогава се грижи за Кайла — каза й той и тя кимна и се усмихна, но пак без да го поглежда.
Хектор ги остави и се върна при хората си, като клекна до Тарик. Вече чуваха и гласовете на мъжете зад завоя под тях. Отвесните скали отразяваха звука и Хектор разпозна гласа на Утман Уадах, който се мъчеше да повдигне бойния дух.