Хектор знаеше, че онези горе ще се покажат първи, и затова насочи вниманието си натам. Видя леко помръдване на синия фон на небето и зачака. Движението се повтори и той вдигна автомата и се прицели. Главата на мъжа се показа над ръба на скалата и Хектор стреля три пъти. Отгоре се разлетяха парчета камък и главата бързо се скри. Хектор си помисли, че е пропуснал. Изчака няколко секунди, готов за следващата мишена, после най-неочаквано един автомат се плъзна през ръба и падна в прохода. Оръжието изтрака върху камъните недалеч от Хектор. Секунди по-късно безжизнено тяло се претърколи през същото място. Полетя надолу с плющяща като знаме бяла роба и тупна върху автомата. Мъртвецът лежеше по гръб и се взираше в небето с единственото си око и с изненадана физиономия. Другото му око беше отнесено от куршума на Хектор.
Хектор отиде до тялото и го обърна, за да освободи автомата. Взе оръжието и го претегли в ръка с удоволствие. Беше „Берета“ SC 70/90. За момент се зачуди откъде се е озовала у противника, но после си спомни хората от „Кросбоу“, които Утман беше убил в оазиса. Несъмнено това беше едно от техните оръжия. Едноокият труп имаше патрондаш през кръста. Хектор го свали, погледна джобовете и намери пет пълнителя с по трийсет патрона. Преметна патрондаша през рамо.
Бързо провери дали оптичният мерник не се е повредил при падането. Преди да успее да реши какво е състоянието му, отново забеляза движение горе. Вдигна инстинктивно автомата и главата на противника се появи точно на мерника. Стреля. Куршумът улучи директно там, където се беше прицелил. Джихадистът се прекатури през ръба и падна в краката на Хектор.
Удоволствието, че разполага с истински автомат, не продължи дълго. Почти в същия миг десетки глави с тюрбани се показаха през ръба и куршумите заплющяха като тропически дъжд по камъните около тях. Бойните викове на враговете отекваха в скалите. Надаваха ги онези от щурмовата група, която Утман Уадах събираше долу в прохода.
— Хайде! — извика Хектор на Тарик и двамата си оцелели бойци. — Не можем да останем тук, ще ни свалят като бълхи по корема на куче. Трябва да се скрием под навеса!
Всички скочиха и се втурнаха по обратния склон на бариерата. Почти веднага един от тях беше улучен от стрелците отгоре. Човекът падна отпуснат като парцалена кукла, така характерно за смъртта. Въпреки това Хектор спря насред дъжда от куршуми, за да се увери, че няма с какво да му помогне. После скочи отново на крака и се затича след другите двама. Преди да стигнат скалния навес, Тарик също беше улучен и се просна на земята. Хектор видя ярката кръв по гърба на туниката му и за миг му причерня пред очите.
— Не и Тарик. Моля те, Господи, не него.
Прехвърли автомата в лявата си ръка и тичешком награби падналия си приятел. Тарик не беше тежък и Хектор с лекота го понесе и го пусна зад каменния парапет.
— Погрижете се за него, доколкото можете — каза той на Хейзъл.
Отново беше вбесен. Изправи се и пусна дълъг откос по скалите горе. Трима противници се претърколиха през ръба и тупнаха върху камъните. Останалите побързаха да потърсят прикритие. Хейзъл и Далия вече се суетяха над Тарик. Хектор видя, че Далия плаче, и въпреки екстремната ситуация това го изненада.
— Защо реве? — изтърси той.
— Ама че тъп въпрос. Защото го обича, разбира се — отвърна Хейзъл, без да вдига глава.
— Боже мой! Всички сме влюбени — ухили се безразсъдно Хектор. Кръвта му беше кипнала от бойната лудост. — Лошо ли е ударен?
Стреля два пъти по главите от другата страна на прохода и уби още един противник.
— Не зная. Раната е в гърба. В кръвта обаче няма мехурчета, така че вероятно белият дроб не е засегнат.
— Притиснете раната. Опитайте се да спрете кървенето. Засега можем да направим само толкова. И в името на всичко свято, дръжте главите си ниско. Ти също, Кайла. Не можеш да ги улучиш с пистолета — подчертаваше думите си Хектор с единични изстрели.
Вражески откос улучи парапета и ги засипа с прах и парченца камък. Хектор приклекна и изплю камъче, после вдигна глава и се заслуша. Откъм входа на прохода се носеха пронизителни ислямски бойни викове. Хората на Утман изкатериха другата страна на бариерата и стигаха до върха, без да срещнат съпротива. Хектор се завъртя по корем зад парапета, докато не зае позиция за стрелба, без да се открива за онези на върха на скалите. Беше готов, когато първият противник вдигна глава над бариерата, но изчака да се появят и други. Първата глава бързо се скри и когато не последва огън, отново се показа предпазливо. Последваха я други. Хектор ги чакаше да станат непредпазливи. Трима врагове се изправиха в цял ръст, припявайки „Аллах акбар“.