— Ще пристигнем в Жига-Жига преди зазоряване. Ела да ни вземеш, скъпа.
— С Бърни ще бъдем там, нямаш грижа! — отвърна Нела.
Продължиха да пътуват през нощта. Хектор стоеше до Пади на откритата платформа; и двамата бяха нащрек и не мигнаха, но тъмните планини, които пресичаха, бяха пусти. Два часа преди зазоряване стигнаха Жига-Жига, без да срещнат нито едно живо същество по пътя си.
Установиха се на защитен лагер в края на пистата и жените приготвиха закуска. В хладилника на камиона Пади имаше две дузини пресни яйца, шарен бекон и четири самуна стар хляб. Препекоха си филийки на въглените и ги намазаха с новозеландско масло, докато бяха горещи. С помощта на Далия дори Тарик успя да се надигне и макар да бе ревностен мюсюлманин, излапа парче бекон. Още пиеха черен чай, когато чуха звука на приближаващия „Херкулес“. Пади нареди по един камион да спре в двата края на пистата и да запали фарове. Нела спусна гладко гигантската машина и веднага щом свали рампата, Пади вкара трите камиона в товарния отсек и ги закрепи стабилно. Самолетът се издигна във въздуха двайсет минути след кацането.
Докторът смени превръзката на Тарик и даде мнението си:
— Извадил е късмет. Куршумът явно е пропуснал всички важни органи. Той е здрав, в добра форма и ще бъде на крака за нула време.
Далия плака безпомощно, докато Хектор й превеждаше заключението на лекаря на арабски. След това Хейзъл помоли доктора да обърне внимание на Кайла. Той я отведе в малката стаичка зад пилотската кабина и я прегледа внимателно.
— Физически се справя доста добре — обяви той. — Антибиотиците, които й е дал господин Крос, са се погрижили за отравянето на кръвта. Но след като се върнем в цивилизацията, трябва незабавно да й се направят изследвания за евентуални инфекции. Разбира се, още е слаба, но след тежки изпитания като онези, през които е преминала, подобно нещо следва да се очаква. Психичното й състояние изглежда много по-тежко. Разбира се, не съм специалист в тази област, но въпреки това ви съветвам при първа възможност да я заведете при най-добрите специалисти.
— Смятам да направя точно това — съгласи се Хейзъл. — Самолетът ми би трябвало да ме чака в Сиди ел Рациг. А сега ще се погрижа да поспи малко.
Обърна се към Хектор.
— Същото се отнася и за теб! Три дни подред не си мигнал.
— Стига си фучала! — запротестира той, докато тя го увиваше в спалния чувал, който бе открила в шкафа над койката.
— Фученето е едно от нещата, в които съм най-добра. Дотук беше с даването на заповеди, Хектор Крос. Оттук нататък с твоите камъни по твоята глава. Да не чувам повече възражения! Заспивай! — нареди тя и изключи осветлението.
Хектор и Кайла спяха като заклани, когато Нела приземи самолета в Сиди ел Рациг.
* * *
От момента на кацането Хектор се оказа изтикан на заден план. Не видя Хейзъл през остатъка от деня. Тя изчезна в директорските кабинети на компанията, където провеждаше срещи с Бърт Симпсън и конферентни разговори с централния офис в Хюстън. Всеки път, когато поглеждаше през прозореца на собствения си кабинет, Хектор ясно си даваше сметка за големия „Гълфстрийм“, който чакаше на летището; целият й багаж вече бе натоварен на борда и пилотите и екипажът бяха готови да излетят всеки момент и да откарат нея и Кайла на другия край на света.
Емоциите, които изпитваше, бяха непознати. През годините в живота му бяха влезли и излезли безброй жени, но тези влизания и излизания бяха режисирани от самия него. Почти не се замисляше за тези жени, след като си отидеха. А сега изпитваше смъртен ужас. Осъзна колко малко всъщност знае за Хейзъл Банок. Отлично си даваше сметка, че тя не е обикновена жена. Знаеше, че може да бъде абсолютно безмилостна; ако не беше така, нямаше да се добере до мястото, на което се намираше сега. Вътре в нея имаше безброй пластове и скрити дълбини, за които можеше единствено да предполага. До този момент Хектор бе напълно сляп за евентуални несъвършенства в тези дълбини. Изведнъж осъзна, че е по-уязвим, отколкото е бил някога досега. Чувстваше се гол и беззащитен. За първи път не контролираше напълно една връзка. Висеше на конеца, който Хейзъл Банок държеше в ръката си и който можеше да пререже така небрежно, както той бе рязал конците на другите жени. Ролите бяха сменени и усещането никак не му харесваше.