Хектор отново се разсмя.
— Знаеш, че „Кросбоу“ е оценена на трийсет и пет милиона — настоя той. — Какво ще кажат акционерите ти, ако изгърмиш десет милиона над пазарната цена?
— Първо, направих сметките. Трийсет и пет е подценяване на компанията. Тя струва четирийсет и пет, до последния долар. Второ, купувачът на „Кросбоу“ е Хейзъл Банок, а не „Банок Ойл“. Споразумяхме ли се? — протегна ръка тя.
— Определено се споразумяхме — поклати възхитено глава Хектор и стисна ръката й.
— Искам да поставя Пади О’Куин на твое място като директор на „Кросбоу“. Трябва да му предадеш поста при първа възможност, но всичко да бъде според изискванията. Именно затова съм принудена засега да те оставя тук.
Хектор не спомена, че трябваше и да се подготви за посрещането му в новия им дом в Хюстън.
— Не си ли се замисляла, че така ще остана безработен и ще се наложи да гладувам с твоите мизерни четирийсет и пет милиона? — попита той.
— Всъщност замислих се. По една случайност в „Банок Ойл“ се откри място за старши изпълнителен вицепрезидент. Няма да е зле да си помислиш. Заплатата ще бъде от порядъка на пет милиона плюс годишни премии и бонуси.
— Случайно да има шанс да работя близо до президента на компанията?
— Ще работиш директно под нея през деня и отгоре й през нощта — отвърна тя с похотливо пламъче в сините си очи.
— Кайла е права. Много си смахната.
Той се разсмя, но после изведнъж стана сериозен.
— Само че аз нямам нужната квалификация за работата, която ми предлагаш.
— Ти си умно момче, освен това ще имаш мен за учител. Схващаш бързо.
— Отново трябва да попитам какво ще си помислят акционерите ти за това повишение. Няма ли да вдигнат врява? — не преставаше той.
— Мога да гласувам с повече от седемдесет процента от акциите на „Банок Ойл“. Хората обикновено правят каквото им кажа, без да вдигат врява. Искаш ли работата?
— Определено няма да съм от онези, които ще вдигат врява. Искам я.
— Добре! Значи се разбрахме.
Тя хвана и двете му ръце и се вгледа в очите му.
— Бог ни е създал един за друг!
— Алилуя! Най-сетне съм вярващ!
— Оставяме всички ужаси зад себе си. Кайла ще се оправи, а ти и аз ще се позабавляваме здравата, Хектор Крос.
— Точно това ще направим, Хейзъл Банок.
* * *
Готвачът бе уредил вечерята да им бъде сервирана на терасата с изглед към залива. Лунният сърп беше великолепен, но Хектор и Хейзъл почти не откъсваха поглед един от друг, за да му се възхитят. Виното беше отлично, но те едва го опитаха. Имаха да си казват толкова много неща, че оставиха повечето от превъзходните пустинни пъдпъдъци на грил и гъшия дроб недокоснати в подносите, когато се оттеглиха в спалнята много преди полунощ. Първия път се любиха бързо и яростно. Беше чудесно, но не толкова, колкото следващите пъти. Накрая, преплетени в прегръдка, заспаха така дълбоко, че ужасните пронизителни писъци едва успяха да ги изтръгнат от забравата. Хектор се събуди напълно няколко секунди преди Хейзъл. Той скочи на крака и грабна пистолета от нощната масичка.
— Кайла е — каза, докато зареждаше патрон в цевта и вървеше към вратата, разделяща двете стаи. Хейзъл го следваше по петите. Без да си губи времето с дръжката, той подпря вратата с рамо и изкърти бравата. Втурна се в спалнята на Кайла; писъците й го накараха да се разбърза още повече. С насочен напред пистолет, готов да порази всяка цел, Хектор се увери, че стаята е чиста, след което запали осветлението.
Кайла се бе свила в средата на леглото, прегърнала колене с ръцете си. Когато се обърна към него, лицето й беше бяло като чаршафите, върху които лежеше. В очите й се четеше див ужас. Устата й беше зейнала. Писъците от гърлото й бяха пронизителни като пара, излизаща от спукан бойлер. Хектор бързо пристъпи към прозореца и бързо го провери, за да се увери, че оттам не е влязъл неканен гост. После отвори гардероба и погледна под леглото. Хейзъл сграбчи дъщеря си в прегръдките си, като се мъчеше да я успокои и да я накара да млъкне. Кайла обаче се замята така ожесточено, че майка й не бе в състояние да я задържи. Постепенно писъците станаха по-разбираеми.
— Не! Не! Моля ви, не му позволявайте да ме нарани отново.
Хектор остави пистолета на нощната масичка, хвана я за раменете, разтресе я леко и се загледа в лицето й.
— Събуди се, Кайла. Аз съм, Хек. Сънуваш кошмар. Събуди се!
Погледът й се фокусира. Тя потръпна и писъците изведнъж престанаха.
— Хек! Ох, слава Богу. Наистина ли си ти?