Три седмици по-късно Хейзъл и Кайла посрещнаха Хектор, който кацна на летище, Уилям П. Хоби“ в Хюстън.
— Господи! Липсваше ми — прошепна Хейзъл, докато се прегръщаха.
— Не толкова, колкото ти на мен.
— Мамо, след като приключиш с него, мога ли да получа остатъците? — сладко попита Кайла.
Хектор се обърна към нея.
— Еха! Изглеждаш страхотно, Кай.
Лъжеше. В действителност тя беше много слаба и бледа. Той я целуна по бузите, хвана двете жени под ръка и излязоха през ВИП изхода на паркинга, където униформен шофьор ги чакаше, отворил вратата на големия кадилак.
Хектор очакваше градската къща на Хейзъл в Хюстън Да бъде огромна и претенциозна като палат. Очакванията му изобщо не се потвърдиха. Домът се намираше в покрайнините на града на територията на ранчо за говеда, което все още работеше. За да стигнат до него, прекосиха тучни заградени пасища с люцерна, на които пасяха белоглави крави. След това минаха покрай конюшни и други пристройки, преди да стигнат до къщата.
— Прилича на имението на Джей Ар от сериала „Далас“ — отбеляза Хектор.
— Това е Хюстън, Хек — напомни му Кайла. — Тук не позволяваме да се споменават второкласни градчета. Само чакай да видиш главната спалня. Мама я преправи напълно, специално за теб.
— Кайла! — строго се обади Хейзъл.
— О! — Кайла сложи пръст на устните си. — Не биваше да ти казвам.
И без да се разкайва ни най-малко, му намигна в огледалото.
— Ако искаш някой да те разведе наоколо, просто се обърни към старото си приятелче Кай Банок.
* * *
Събранието на борда трябваше да продължи час и половина по план. Хектор обаче задържа членовете като омагьосани в продължение на почти четири часа. Хейзъл никога не го беше чувала да говори пред публика и дори тя бе изненадана. Сърцето й се стопли от гордост, докато го слушаше. Беше толкова красив и самоуверен. Познанията му по темите бяха солидни и обширни. Представяше мислите си ясно и логично, като в същото време подборът на думите приковаваше вниманието и провокираше мисълта. Отговаряше находчиво на всички въпроси и отговорите му караха всички да кимат одобрително. Разбира се, бившият тексаски сенатор демократ Джон Бигълоу се опита да го препъне, но Хейзъл беше предупредила Хектор за него и той обърна нещата така ловко, че останалите спонтанно заръкопляскаха. Както беше предвидила тя, Хектор беше избран единодушно. После всички се скупчиха около него да го поздравят.
Хейзъл успя деликатно да го измъкне от тълпата други директори и го откара обратно в ранчото със своята „Мазерати“.
— Ужасно! — занарежда тя веднага щом излязоха на магистралата. — Май никога няма да мога да остана насаме с теб. Дори не ти казах за пътуването ми до Вашингтон. Видях се с президента. Казах му, че съм платила откуп за освобождаването на Кайла. Той замърмори и ми изнесе лекция как трябва да се отнасяме с терористи. После ми каза колко е щастлив за мен и Кайла. Явно изпитваше облекчение, че се е отървал от мен.
— Не иска ли да знае кои са били злодеите?
— Разбира се. Робъртс и куп мутри от ЦРУ ме въртяха на шиш. Аз обаче им казах, че преговорите са се провели по телефона. Плащането е станало електронно. Нищо не знам.
— И те са ти повярвали?
— Най-вероятно не. Но не ме подложиха на мъчения, за да изтръгнат истината.
— Храбри са, но не и глупави. Познават твърдата бисквитка, когато я видят — разсмя се Хектор.
След като паркира в подземния гараж, Хейзъл погледна часовника си.
— Прекали с приказките на онова заседание. Сега имаме само час и четирийсет минути, след което трябва да тръгнем за кънтри клуба — предупреди го тя. — Искам да те запозная с някои наистина важни клечки в Тексас.
— Е, значи имаме достатъчно време за малко нежности. Какво мислиш? — сериозно я попита той.
— Ти си наистина ужасен, Хектор Крос — строго рече тя. — Е, добре тогава. Винаги мога да намеря време за малко от това.
Сграбчи ръката му и двамата изтичаха до асансьора, който ги качи в спалното крило.
Час по-късно той я чакаше в дневната, когато тя излезе от спалнята си. Двамата застанаха в противоположните краища на помещението и се загледаха с възхищение един в друг.