— Не е зле — заяви най-сетне тя. — Никак даже.
— Обърни се! — нареди той и тя направи пирует пред него, а полите на балната й рокля се завъртяха около дългите й атлетични крака. Беше обута в черни кадифени пантофи с диаманти.
— Опитвам се да намеря думи, с които да опиша красотата ти, но това е непостижимо — призна той. — Мога само да кажа, че си най-великолепната жена на света.
— Приемам го — със смях отвърна тя.
— Чакай малко!
Изражението му се промени.
— Това на шията ти не са ли диамантите на Барбара Хътън?
Тя кимна и отново се разсмя.
— Разбира се, скъпи. Само най-доброто за моя мъж.
Хектор изглеждаше озадачен.
— Но… но… — запротестира той — ти изгуби огърлицата заедно с „Влюбения делфин“.
Тя поклати глава, продължавайки да се усмихва на объркването му.
— Онази огърлица беше копие.
— Копие? — потресен бе Хектор. — Ами тази, която носиш в момента? Тя ли е оригиналът?
— Разбира се, че не. Оригиналът е в трезора на една швейцарска банка. Имаш ли представа каква щеше да е застраховката, ако нося оригинала всеки път, когато отида да пазарувам в мола или реша да потанцувам в някой клуб?
Погледът му се стрелна към картината на Гоген на стената зад нея. Изобразяваше великолепен таитянски пейзаж с голи островитянки на преден план, които плуваха в син речен вир.
— А каква е застраховката на онова там?
Тя се обърна да види какво гледа и отново се усмихна.
— О, това не заслужава да се застрахова.
— Значи е поредният фалшификат?
— Фалшификат е много непристойна дума. Нека просто да кажем, че е копие на оригинала, който се намира в специално хранилище в Лондон, където температурата, влажността и осветлението са под строг контрол.
— Значи онези картини, които изчезнаха заедно с „Влюбения делфин“…?
— Точно така. Те също бяха копия. Освен опасността от кражба, представи си какви поражения би нанесъл морският климат на такива деликатни произведения на изкуството. Всички копия са дело на едно талантливо семейство от Тел Авив и почти не могат да се отличат от оригиналите. Смятам да ти покажа въпросните оригинали при първа възможност. Ти ще си единственият, който е имал тази привилегия, с изключение на Хенри и мен.
Хектор се разсмя доволно.
— Ти си коварна лисичка, любима моя!
— Още нищо не знаеш. Хайде, стига толкова с бъбренето. Заведи ме на танци, моля.
Тя замълча и после неуверено продължи:
— Мислех си дали да не вземем Кайла с нас. Не искам още да я оставям сама.
— Великолепна идея. Ще бъда кавалер не на друг, а на двете най-прекрасни момичета в Тексас.
* * *
Беше събота вечер и клубът бе пълен, всяко място на бара и всяка маса в ресторанта бяха заети. Хейзъл познаваше всички. До нея Хектор се движеше с лекота през множеството, очароваше дами от всяка възраст и впечатляваше мъжете с откровените си маниери и открития начин на говорене. Двамата с Хейзъл не бяха танцували досега, но бяха родени атлети и си паснаха без никакви усилия. Повечето гости не сваляха поглед от тях, докато се носеха по дансинга.
Малко преди полунощ тя изведе Хектор на терасата.
— Скъпи, Кайла не е танцувала цялата вечер. Някои от най-добрите момчета в щата са тук. Не погледна нито едно. Аз трябва да поговоря със Сара Лонгуърт. Ще бъдеш ли така добър да изведеш Кайла на дансинга? Опитай се да я накараш да се позабавлява.
— Добре, ще видя какво мога да направя.
Момичето прие с готовност поканата му за танц.
— Благодаря, че отново ми спасяваш живота, Хек. Направо се скапвах от скука.
Щом излязоха на дансинга, той откри, че тя има гъвкавостта и леката стъпка на майка си, но все още бе толкова слаба, че костите на ключиците й изпъкваха и той напипваше ребрата й под роклята на Том Форд. Дори професионално сложеният грим не можеше да скрие бледността й. Дълбоко в красивите й очи все още се виждаха сините отсенки на болката.
— Тук виждам доста приятни момчета. Забелязах, че някои се опитаха да те поканят на танц, но безуспешно. Какво има? — попита я той.
— Приключих с момчетата. С изключение на теб, естествено. Между нас казано, сериозно се замислям да стана лесбийка, само дето не знам как се започва.
— Не търси съвети от мен в тази насока — разсмя се той. — Изглежда забавно, но никога не съм го опитвал.
— Тази идея не те ли шокира? Надявах се да е така.