— Тогава той е просто по петите ни — каза Йън. — Няма време за моите славни носачи. — Той улови погледа на Картаук: — Маргарет.
Йън има право. Само по някакво чудо носачите биха могли да се отскубнат от Абдар и да се спуснат до дъното на каньона по тясната пътечка. А Маргарет ще върви с тях, тя никога не би оставила Йън, дори това да означава сигурен плен. Картаук кимна:
— Ще се погрижа. Тамар, ти опаковай останалото и сложи Йън в стола, с който го пренасяме. Той трябва веднага да бъде изнесен!
Когато четиримата носачи влязоха в стаята, той отстъпи да им направи път и веднага сграбчи Маргарет за ръката.
— Чакай! — Тя се опитваше да се освободи от ръката му, докато той я дърпаше по коридора.
— Аз ще се погрижа за Йън! Ти веднага трябва да тръгнеш напред…
— Луд ли си?! Не тръгвам без Йън.
— Някой трябва да предупреди Медфорд и Рюъл, че Абдар е пред вратите ни. Лагерът на Медфорд е точно под нас на дъното на каньона. Казваш му и продължаваш да яздиш до лагера на Рюъл. Той е на около петнайсет мили от Медфорд. Кажи му, че Абдар има само двеста човека, но добре въоръжени. Кажи му, че не смятам да очаква някакви подкрепления. Много е възможно с тази си стъпка той да е превишил сегашните си пълномощия.
— Ти ще предупредиш Рюъл. Моето място е до Йън.
Не бе очаквал нищо друго от нея. Вярна като злато и смела като лъвица.
— А ще стигнат ли силите ти да го защитаваш, ако се наложи? — Той я избута надолу по стъпалата на верандата, където стоеше Джок, хванал юздите на коня й. — Ти имаш голямо сърце, но аз притежавам силите на Голиат.
— Който е бил победен от Давид, преди да успее да мигне.
— Давид е имал късмет, това е! — Картаук се ухили. — Всъщност трябвало е да победи Голиат. — Той се обърна към Джок. — Тя не бива да спира, преди да се добере до Рюъл!
Джок кимна.
— Разбрано.
— Ще тръгна само след като…
— Нямаш ли ми доверие, Маргарет? — прекъсна я Картаук.
— Да, но…
— Това е единствено правилното за всички ни. Може би това е единственият начин да спасим положението. Обещавам ти, че Йън тръгва веднага след тебе. — Той се усмихна и лицето му просия от любов. — Върви сега, Маргарет, и разчитай на мене!
Той я вдигна на седлото, удари леко задницата на коня и той препусна в галоп.
Картаук бързо се върна в двореца. Щеше му се да остане и да види как изчезва в далечината, с този неин изправен като струна гръб, с гордо вдигнатата глава, които толкова обичаше. Но би било крайно неразумно. Сега нямаше време за това…
Маргарет и Джок бяха преминали половината от пътечката покрай каньона, когато тя внезапно осъзна онова, което бе казал Джон Картаук.
„Господи!“ — Сърцето й се сви, обхванато от безименен ужас.
Той каза, че Йън ще тръгне веднага след нея. Но за себе си не спомена нито дума.
Йън седеше все още в креслото си до прозореца, когато Картаук се върна и веднага се нахвърли върху Тамар:
— Защо не сте го преместили на стола му?! Нали ти казах, че трябва да го приготвим за път?
Тамар поклати глава отчаяно:
— А той ми нареди да не го пипам. Казано ми е на него да се подчинявам.
— Тя тръгна ли? — попита Йън.
Картаук кимна.
— Не мина без протести. Трябва веднага да тръгнеш след нея, така съм й обещал. А и само така ще бъдем сигурни, че няма да се върне. — Той отиде до креслото на Йън. — Сега внимателно… Ще те вдигна.
— Не още. — Йън посочи към чашата с вино на масата до стола му. — Да си допия виното. Искам да изчакам да започне действието на лауданума. Предстои ми трудно пътуване. Само миг и съм готов.
— Не разполагаме с много мигове.
Йън посегна към чашата си.
— Ти няма ли да дойдеш?
Картаук остана като вкопан на мястото си.
— Защо мислиш така?
— Защото ти спомена нещо за „изпращане“, а не за „настигане“. Точно както би могло да се очаква от тебе.
— Точно това не би трябвало да се очаква от мене. Надали има някой по-загрижен за собствената си безопасност от мене самия.
— Не и когато става дума за Маргарет. — Йън отпи голяма глътка вино. — Предполагам, че си решил да останеш и да попречиш на Абдар и хората му да ни преследват?
Картаук само кимна и отново го подкани:
— Побързай! Абдар би бил страшно доволен, ако може да се позабавлява с брата на Рюъл.
— А с тебе?
Картаук вдигна рамене.
— Разправял съм се с Абдар години наред. Познавам го.
— Но все още има опасност и за тебе, нали?
— Допий си чашата. Трябва да тръгваш.
Йън кимна и пресуши послушно чашата си до дъно.
— Зная, че не трябва да те бавя, но докато си седях тука сам, изведнъж разбрах нещо, което ме занимава от онази злощастна нощ в Ланпур…