— Такава възможност винаги съществува. — Той отметна глава назад и се засмя от все сърце. След това я хвана и я завъртя около себе си. — Значи идваш? Да не са само приказки?
Джейн поклати глава.
— Бих искала да пристигна там, да сляза от влака, да се огледам и всичко да опозная. Цинидар може да е нашата крайна гара, но още не съм готова да пристигна на нея.
Той я притегли към себе си.
— И все пак ти обещавам, че ще останем съвсем малко време.
Да, сигурно така възнамеряваше. Нямаше да останат дълго в Йоханесбург. Но винаги щяха да изникнат нови места, неутолимата му жажда за промени сама щеше да ги намира… А кой би могъл да каже, дали и тя няма да се зарази поне малко от неговия търсачески дух? През идните години те трябва да научат толкова много неща един за друг, да се нагаждат към нуждите на другия, да живеят заедно… Нали точно това означава любовта? А тя обичаше Рюъл Макларън от цялото си сърце.
Все още не бе решила кога ще признае на Рюъл, че не тя, а Патрик е виновен за катастрофата, която всъщност ги бе свързала завинаги тях двамата — Джейн и Рюъл. Но в момента мислеше за друго.
— Ще трябва да използваме престоя в Йохансебург и за един друг проект — каза тя мило.
— Какъв проект?
— Проект, който изисква сериозно внимание от страна на всеки владетел на едно кралство!
— Какво измисляш пак? За какво говориш?
— Говоря за дете. — Тя се притисна към него. — Бих искала да имаме дете. Бих искала детето ни да се роди след година тук, в Цинидар.
Два дни по-късно Маргарет стъпи на борда на „Голдън Хейр“, който щеше да я отведе в Шотландия.
— Догодина ще дойдем да те посетим в Гленкларън — каза Джейн. — Но ако имаш нужда от помощ, веднага ни се обади!
— Не съм толкова безпомощна, че да не мога да се справя и сама — отвърна бодро Маргарет. — Макар че, признавам си, страшно бих се радвала на компанията ви! — Тя прегърна бурно Джейн и след това се обърна към Рюъл. — Да се държиш добре с нея, иначе ще трябва да се разправяш с мене!
— Само като си помисля за това се разтрепервам! — Рюъл докосна с устни бузата й. — Приятно пътуване, Маги!
— Марг… — Но млъкна. Как може да се сърди за една такава дребна закачка! Рюъл си е Рюъл! Не можеш да го промениш. Въпреки че бе станал много по-добър от онова, което тя очакваше. — Разбира се, че пътуването ни ще е добро.
„Друго не би могло да се допусне. Никаква буря не би се осмелила да й стори нещо…“ Картаук!
Изтръпнала от напрежение, Маргарет го видя да изкачва трапа. От онази нощ в лагера се виждаха все за малко, беше си втълпила, че предпочита той да не идва да я изпраща… Сега в нея се бореха радост и болка. Картаук застана пред нея.
— Дори божествата се прекланят пред волята на Маргарет.
— Пак богохулстваш, невернико! Но друго не би могло да се очаква от тебе!
Джейн само въртеше глава учудено, ту към единия, ту към другия. После прегърна отново Маргарет с едно „Сбогом, мила!“, хвана Рюъл под ръка и каза:
— Ела, трябва да вървим!
Той се усмихна и наклони глава подигравателно:
— Както заповядаш. Целта на живота ми е да те правя щастлива!
— То ще си покаже! — каза Маргарет презрително.
— Позволи ми да ти противореча! — обади се Картаук. — В думите на Рюъл има доза истина. Изненадан съм, че не си го разбрала. — Джон я погледна. — Но може би в момента не си в състояние да мислиш съвсем обективно.
Тя отбягна погледа му.
— Много мило от твоя страна, че дойде да ме изпратиш. Не го очаквах. — Тя му подаде ръката си, облечена в ръкавица. — Сбогом, Картаук!
Той сграбчи ръката й и се намръщи:
— Тази ръкавица не ми харесва. — Той я смъкна и Маргарет усети топлия допир на голите им ръце. — Ето, това вече е нещо друго. Сега вече мога да ти го кажа. Оставям ти една година време за труд, преди да дойда при тебе! Бих ти оставил и повече време, но това кой знае до какво ще доведе. Я ще те намеря в някой манастир, я ще си се омъжила вече за някой съсухрен пастор, който само ще ти говори за задълженията ти, а не за радостите, които трябва да ти даде.
Тя го гледаше като замаяна.
— Казах ти вече, за нас няма бъдеще.
— Защото си объркана от някакво фалшиво чувство за вина! Иначе не си чак толкова свенлива… Ще мине време и ще видиш, че точно Йън искаше да бъдеш щастлива. — Той й се усмихна. — С мене.
Маргарет поклати глава:
— Аз винаги ще…
— Да, ти винаги ще мислиш за Йън — прекъсна я той. — Но аз ще се погрижа спомените ти да не бъдат горчиви.