— Ще го сторя. Но вчера, след като ти си тръгна, премислих всичко и стигнах до заключението, че има възможност да си бъдем полезни един на друг. — Рюъл сви устни и избухна: — Да пукна, ако заради това наше шантаво дърпане с тебе взема да се откажа от плановете си!
— Какво искаш от Картаук?
— Абдар каза, че Джон Картаук е живял години наред в двореца и че се е радвал на благоволението на махараджата, преди да напусне през глава благодетеля си. Това ще рече, че той добре познава владетеля, поне достатъчно добре, за да може да ми подскаже някакъв начин да спечеля господаря за моята кауза.
— Искаш само да го разпиташ за махараджата?
— Трябва да науча всичко за Негово величество, всяка малка подробност.
— И защо трябва аз да ти помогна за това? Не ме е грижа дали ще постигнеш целта си или не! — С необяснима ярост тя добави: — И да не я постигнеш, заслужаваш си го!
— О, на този свят човек много рядко получава точно това, което заслужава — контрира я веднага той. — Обикновено получаваме онова, което успеем сами да си вземем… А защо трябва да ми помогнеш ли? Ами… надявам се, че така повече ще ми върви.
Джейн го изгледа сърдито:
— Ти не си добре, ако си въобразяваш, че това изобщо ме интересува.
— Не си въобразявам. Но тъй като ти все още ми нямаш доверие, ще е по-разумно до си осигуриш моята лоялност с известни поощрения.
— Ще си помисля.
— Нека да е утре.
— Казах, че ще си помисля! — сряза го тя. — Престани да ме притесняваш.
— Налага се да те притеснявам. Загубих твърде много време вече. — Сега в гласа му нямаше и следа от ирония. — Ако успея да измъкна твоя Картаук от Казанпур, логично е да се очаква, че Абдар ще ми отреже всяка възможност да се добера до махараджата. Не мога да си тръгна оттук без подписан договор за покупката.
— Договор за покупка?
— Искам да купя нещо от махараджата.
Джейн го погледна изумена:
— И правиш всичко това, само защото искаш да купиш нещо от махараджата?!
— Нещо важно. Искам да видя утре Картаук и да го разпитам…
Бяха оставили завоя зад себе си. Грохотът на водата долу в каньона Ланпур правеше невъзможен всякакъв по-нататъшен разговор. Тук реката беше още по-буйна, отколкото в Сикор. Джейн изтръпна. Жълтеникавокафявите води си пробиваха със сила път в тясната гърловина на пролома.
— Изглеждат ми солидно поставени — надвика Рюъл бученето. Погледът му бе насочен към двата стоманени пилона за моста. — Фундаментите сигурно са страшно масивни, за да издържат на реката през дъждовния период.
— Разбира се.
— Тогава защо имаш опасения?
— Нямам никакви опасения. Просто проверявам, за да съм сигурна. След два дни линията ще стигне до тук и Патрик ще започне да полага релсите по моста.
— А после?
— На десет мили оттатък каньона ще се срещнем с отсечката, която бе започната от Наринт насам.
— И край на проекта?
— Патрик ще провери участъка от този мост до Наринт. Най-напред ще измине разстоянието на кон, за да огледа за някои евентуални дефекти. След това ще направим пробно пътуване до Наринт и обратно. И още на следващия ден предаваме официално железницата на махараджата. — Около устните й трепна горчива усмивка. — И най-сетне ще получим парите си… — Джейн се обърна и тръгна обратно по пътя, по който бяха дошли.
— А за утре? — попита Рюъл. — Непременно трябва да говоря с Картаук.
Този човек е упорит като дявол, мира няма да й даде, докато не наложи своето!
„Защо ли си хабя силите да се съпротивлявам!“ — упрекна се Джейн. Колко по-изгодно е ако по този начин си осигури неговата лоялност.
— Чакай ме утре в девет пред бунгалото.
— Греша ли или наистина се въртим в кръг, откакто излязохме от градските порти? — запита най-сетне Рюъл.
— Съвсем не грешиш… — Джейн продължаваше да върви, отмествайки мокрите, надвиснали над пътеката клони. — Възможно е твоят приятел Пахтал все още да ме следи. Ако не сме успели да се откъснем от него на пазара, искам поне сега да съм сигурна, че не е по петите ни.
— Или искаш да си сигурна, че никога не бих могъл да намеря сам пътя дотук — добави Рюъл шеговито. — На връщане пак ли ще трябва да минем през тази омагьосана гора?
— Естествено. — Тя го погледна с тежък поглед. — Не съм толкова глупава да се осланям на думата ти, преди да съм те изпитала. Нямам намерение да позволя Картаук да стане жертва на твоето самолюбие.
Рюъл се разсмя, искрено развеселен.
— Едно на нула за тебе! Когато каза вчера, че си съгласна да ме заведеш при него, бях едва ли не разочарован от тебе.
Джейн се отби в гъстака встрани от пътеката.
— Храмът е в тази посока.