— Така-а, всичко е уредено — каза махараджата. — Сега вие спазете вашето обещание!
— Точно това възнамерявам да сторя. — Рюъл щракна с пръсти. Колата! Как забравих, че оставих пакета в рикшата, като се връщах от пазара… — Той се засмя щастливо. — Какъв пропуск, Ваше величество! — След това се обърна към Йън: — Би ли слязъл долу да донесеш пакета?
Йън тръгна с полковник Пикеринг към вратата.
— Ще го предам на някой прислужник и те чакам на главния вход.
Махараджата изчака, докато те излязат и се обърна с хитра усмивчица към Рюъл:
— Значи си мислите, че ме измамихте?
— Защо трябва да го мисля?
— Всъщност вие измамихте себе си. Цинидар няма никаква стойност. Моят емир ми го описа: само джунгла и голи планини, истинска пустош. Дори и летният дворец, който моят прадядо е строил там някога си, трябва да е напълно порутен. Островът не струва и една четвърт от това, което ви поисках.
— Е, значи сте ме сметнали за глупак.
Махараджата се ухили:
— Но виждам, никак не сте ядосан. А пък аз исках да се ядосате.
Рюъл си позволи само лека усмивка, въпреки че едва се сдържаше да не се разскача от радост. Островът! Най-после Цинидар беше негов!
— Като имам време да размисля каква глупост съм направил, положително ще има да се ядосвам!
Махараджата целият засия:
— Несъмнено. Хитро ви изиграх, какво ще кажете? — Много хитро.
Рюъл се поклони и напусна залата за аудиенции.
— Накараха те да платиш повече, отколкото предполагахме — каза Йън загрижено, щом Рюъл дойде при него.
— Трите хиляди лири, които ми останаха, ще стигнат за начален капитал.
— Бих искал да мога да те подкрепя да изплуваш — каза замислено Йън. — Но знаеш как е в Гленкларън, парите все не стигат.
— О, Йън! Не искам твоите пари!
— Те са и твои пари. Винаги съм смятал да делим малкото, което имаме… — Той тихо добави: — Огорчението не бива да ти попречи да вземеш онова, което ти принадлежи.
— Не изпитвам огорчение. — Рюъл искрено се изненада, че е точно така. Откакто се помнеше, сега за първи път в него нямаше и следа от горчилка. Покупката на острова като по чудо заличи всички тягостни спомени. — Задръж парите си, Йън. Гленкларън се нуждае от тях повече, отколкото аз. Ще намеря начин да си осигуря онова, което ми е потребно.
Йън го изгледа изпитателно и кимна замислено.
— Да, сигурно е така. Мисля си, че вече е време да се прибираме в къщи. — Той се окашля и продължи оживено: — Какво ще кажеш? Защо да не убием с един изстрел два заека? Ще резервирам две места на кораба от Наринт и ще дойда с тебе на пробното пътуване на железницата. Мисля, че Шотландия е чудесно убежище за Картаук, там ще е в пълна безопасност.
— Въпросът е другаде: дали Гленкларън ще е в безопасност, ако Картаук е там! — усмихна се Рюъл. — Я си представи, че му хрумне да разруши защитните стени и да си измайстори пещ от камъните? Виж, за Маги няма опасност! Тя ще го постави на място при всеки негов опит.
— Маргарет — поправи го машинално Йън, а след това повтори вече по-мило: — Маргарет!
Рюъл се взря в сериозното лице на Йън и почувства как го запя вълна на обич. Сега, когато вече Йън се канеше да отпътува за дома, би могъл да си позволи да премахне бариерите, които толкова дълго бе издигал към брат си.
— Ще се опитам да го запомня — каза той сърдечно. — Маргарет.
— Шотландия? — Джон Картаук набърчи чело. — Моята майка ми я описваше като гола, студена земя. На един художник са нужни топлина, цветове, с тях той храни душата си. Обичам слънцето.
— Мога да се обзаложа обаче, че повече обичате ръцете си, за да позволите да ви ги отсекат! — напомни му Рюъл.
— Така е. — Последва философско свиване на рамене. — Кой знае, може пък и да свикна със студа. Вашият брат ще бъде мой благодетел, така ли?
— Йън не може да си позволи да ви предложи нещо повече от покрив над главата ви.
— Тогава сам ще си намеря благодетел. Може би самата кралица Виктория… Сигурно притежава достатъчно злато.
— Кралица Виктория сигурно ще е очарована да чуе, че включвате в плановете си и нейното злато.
— Като види някое от моите произведения, ще се предаде. Може да ми възложи да й направя бюст. — Картаук сви вежди. — Въпреки че много се съмнявам дали ще приема. Лицето й нищо не ми говори. Мразя двойни брадички. — Скулпторът се обърна към Джейн. — Къде отивате с Патрик, като приключите тук?
— Още нищо не са му предложили. Той каза, че ще решаваме, след като получи парите от махараджата… — Джейн погледна златаря със сериозни очи: — Джон, след два дни е първото пътуване до Наринт. В седем часа. Рюъл смята ти да ни чакаш оттатък Ланпур. Там ще е най-безопасно. Следобед ще дойда да те взема и ще те заведа до каньона… — И тя тръгна към вратата на храма.