— Късно е — изхриптя Йън. — Спасявай се ти…
— Млъкни! — Рюъл трескаво опипа ръцете и краката на Йън. Като че ли нямаше счупено. — Можеш ли да ходиш?
Йън направи опит да се надигне, но рухна веднага, викайки от болка.
— Не можеш. Аз ще те изтегля! — Рюъл се пресегна към шнуровете, с които бяха прихванати завесите. — Ще направя нещо като примка, иначе няма да те удържа в тая вода… — Той бързо направи двойна примка и я нахлузи през главата си, прекара свободния край на светлия копринен шнур под мишниците на Иън и се изправи. — Това е. Хайде сега!
Той подхвана Йън под мишниците и го затегли към отвора.
Йън изкрещя.
Като че ли някой удари Рюъл. Но той продължи да дърпа.
— Съжалявам… Но вагонът няма да се задържи на скалата. Падне ли, течението ще ни отнесе.
— Ти… нямаш вина. Аз съм… страхливец съм…
— Не си страхливец! — Рюъл успя да го измести още на половин метър.
— Остави! — простена Йън. — Не мога повече.
— Добре. — Рюъл престана да го дърпа и коленичи до брат си. — Добре. Ще останем и двамата тук и ще се удавим в тази проклета река. Това ли искаш? Знаеш, че няма да те оставя.
— Рюъл… Моля те… — Йън затвори очи, останат без никакви сили.
— Добре… Опитай пак.
Следващите минути бяха адско мъчение за Йън, за Рюъл — не по-малко жестоко изтезание. Сам не разбираше откъде намира сили.
Когато се добраха най-сетне до отвора, Рюъл спря, стиснал очи, борейки се да поеме въздух. Йън бе изпаднал в безсъзнание.
Как да го измъкне най-безболезнено от вагона и да го издърпа на скалата?!
Друг взе решението вместо него — вагонът се плъзна и падна изцяло във водата. Течението ги вдигна като сламки от вагона. В следващия миг Рюъл се удари в скалите. Той инстинктивно протегна ръце и се вкопчи в една издатина.
Болка.
Мрак.
Трябва да се държи… Йън. Къде е Йън?
Той усети силното дръпване на шнура. Извърна се и видя Йън недалеч от себе си във водата. Рюъл изпълзя върху издатината, обърна се и започна бавно да тегли шнура — единствената връзка с брат му. Сантиметър по сантиметър. Течението теглеше срещу него, като че искаше да издърпа Йън от ръцете му.
Мина цяла вечност преди Йън да се приближи дотолкова, че Рюъл да може да го хване и да го изтегли с неимоверни усилия на скалата.
Йън лежеше неподвижно. Дали бе само в безсъзнание, или вече не беше жив?!
„Не бива да умираш, по дяволите! Йън? Ти не можеш… да умреш!“
Рюъл притисна ухо към гърдите на Йън. Нищо. Премести глава малко по-високо. Долови едва-едва биенето на сърцето. Все още е жив, слава тебе господи! Но за дълго ли?
Рюъл прехвърли примката през раменете си и започна да влачи Йън нагоре по скалата. Сам не знаеше как успява да припълзи. Един метър. Още един… Нещо топло обля гърба му. Дъжд ли бе? Не, кръв. Копринените шнурове се бяха врязали дълбоко в месото му.
Стигна до високия бряг на самата река и започна изкачването нагоре, по стената на каньона, плъзгайки се на всяка стъпка в жълтата кал.
Успя да извлече Йън на около пет метра, но след това се подхлъзна и падна две стъпки надолу.
Три крачки напред… Пет крачки обратно…
Проклинайки, той отчаяно опитваше отново.
— Дай, ние ще го подхванем! — Беше гласът на Картаук. Картаук, надвесен над ръба. И Джейн! — Ти пусни!
Картаук го освободи от шнуровете.
— Небеса! Нарязали са те на филии!
— Йън…
— Ние ще го извлечем! — Джейн завърза въжето около тялото на Йън. Робинсън бе прехвърлил другия му край около едно дърво. — Стигнем ли догоре, ние ще го изтеглим. — Тя провери възела. — Държи. Давай сега!
Олюлявайки се, Рюъл запълзя след тях нагоре по урвата. Беше истинско мъчение, но не и невъзможно сега, когато бе освободен от тежкия си товар. Бяха им необходими десет минути докато стигнат горе. Там ги очакваше Робинсън.
— Трябва да го отнесем под навеса на Картаук, да е поне на сухо — настоя Рюъл.
След няколко минути Йън бе отнесен под опънатото корабно платнище.
— Вие наблюдавайте как е! — Рюъл се отправи отново към моста.
— Къде отиваш? — извика Джейн след него.
— В Казанпур. За лекар.
— Ти едва се държиш на краката си, как ще стигнеш до Казанпур!
— Не се безпокой! — Тя видя трескавия му поглед. — Само го дръж, не му позволявай да умре докато се върна!
Джейн, останала без дъх, видя как Рюъл премина обратно по мостовата конструкция, която явно не бе пострадала. Но можеше ли човек да бъде сигурен в нещо след тежкото сътресение от дерайлиралия влак?!
Тя въздъхна облекчено, когато най-сетне съзря Рюъл на отсрещния бряг. Той бързо се скри зад завоя.