С една тиха въздишка тя го отблъсна от себе си.
— Извинявай, но зная, че такива излияния не са ти приятни.
— Не, не! Аз съм този, който трябва да се извини. Бях истински идиот! — Патрик се насили да се усмихне. — Но ти ми прости, нали?
— Не зная дали мога да ти простя или не.
— От колко време сме заедно, ние не можем да изпитваме злоба един към друг… Ужасно ми е неприятно, че трябва да ти съобщя лоши вести, но няма как. Налага се в края на месеца да освободиш бунгалото. Махараджата е развалил договора за наем.
Джейн поклати глава.
— Невъзможно е да напуснем преди Йън да е в състояние да бъде пренасян.
— Махараджата иска да ни прогони от Казанпур, Джейн.
— Не ме интересува какво иска махараджата! — отвърна тя разпалено. — Никъде няма да тръгна, докато Йън и Рюъл имат нужда от мене. Ако толкова искаш да ни помогнеш, намери начин да отклониш намеренията на махараджата.
Патрик мълчеше. Като че ли на сърцето му тежеше още нещо.
— Мисля за това, Джейн. Питам се какво можем да правим, след като напуснем Казанпур. Може би ще е добре да се върнем в Америка и започнем отначало. Америка е далече, там никой няма да е чул за…
— Да оставим това. Сега не мога да мисля за нищо друго, освен за Йън.
Патрик кимна.
— Разбирам. Знаеш ли, трябва да мине малко време, но после всичко ще бъде както преди.
Джейн го погледна с невярващи очи.
— Лъжеш се.
Той понечи да каже нещо, но извърна лице. Събираше сили.
— Ако мога да направя нещо, мила, обади ми се. — Патрик се поколеба, престъпи от крак на крак и се престраши: — Има и още нещо, което трябва да знаеш. Махараджата е наредил на полковник Пикеринг да изпрати един от своите инженери да обследва останките от влака.
Очите й опипаха бързо лицето му.
— Защо не си ми казал?
— Защо трябва да те натоварвам с тези неща? Не вярвам Пикеринг да тръгне да ти досажда с въпроси, за всичко съм се погрижил.
— Патрик, какво си му казал?
Той отбягна погледа й.
— Най-добре беше да го оставя да вярва… да ги оставя всички да мислят, че…
— Отговори ми!
— Казах, че ти си поръчала релсите. — Следващите му думи бяха някакво неясно, трескаво пелтечене. — Трябваше да го направя. Махараджата иска да изкара мене виновен. Не разбираш ли? Така може да ме обвинят в глупост, че съм поверил такова важно нещо на една жена, но няма да могат да твърдят, че съм проявил некомпетентност или… измама… Ще се опитам все пак да ни остане нещичко от парите…
— Ти си излъгал, че съм аз?!
— Не ме гледай така! Казах ти вече… Инженерът на Пикеринг само като видя релсите и разбра, че…
Не е възможно! Патрик бе направил нещо чудовищно, бе прехвърлил на нея цялата отговорност за онази ужасна нощ.
— Не е честно! Нямаш право да ми натресеш цялата вина!
— Виж какво, скъпа. След някоя и друга седмица ще бъдем далеч оттук и ще можем да забравим всичко.
— Кажи им истината!
— Вече не върви. Ти не бива…
— Ако не идеш ти да им кажеш, аз ще кажа на полковник Пикеринг.
— Стига вече! — избухна той, но след това направи усилие да говори по-меко. — Къде остава твоята лоялност, момиче?
— Къде остава твоята чест, Патрик?
Гласът му стана ласкав, умоляващ:
— Преди много време ти ми даде обещание. Сега ли точно ще го нарушиш?
Джейн не можеше да повярва на ушите си.
— Какво говориш?
— Тогава аз те измъкнах от онези отвратителни условия и ти предложих приличен живот. Дадох ти шанс да бъдеш нещо повече от скитаща курва. Тогава ти каза, помниш ли, ти каза, че ще правиш винаги всичко каквото поискам.
— Смятам, че изплатих дълга си.
Той целият пламна, но не се посвени да повтори:
— Ти тогава ми обеща…
Джейн нямаше сили да го погледне. Изгубени надежди. Изгубена вяра… Ето, ако сега го попита, той може дори да потвърди, че е неин баща, ще е готов да признае всичко, каквото тя поиска, само и само да отърве кожата.
— Ще изпълня обещанието си.
Облекчението му бе очебийно.
— Обещаваш, че няма да кажеш на никого? Че жив човек няма да узнае?
Всяка негова дума беше като убождане, дълбоко и болезнено. В сърцето.
— На никого. Ще поема вината върху себе си. Ако някой ме попита, ще кажа, че аз съм поръчала релсите.
— Така ще е най-добре, повярвай ми.
— Да. Но тогава ще сме квит! След това вече нищо не ти дължа!
— Разбира се. Можем да започнем наново. Начисто.
— Няма да започваме отново, няма да започваме изобщо от никъде! — Бе невероятно, че успява някак си да говори спокойно. — Не желая да те виждам повече, Патрик.
Той изглеждаше безкрайно засегнат.
— Не говориш сериозно!
— Говоря напълно сериозно. Никога не съм била по-сериозна, никога след онзи ден, в който ме отведе далеч от Френчи.
Джейн му обърна гръб и го остави, без да може да й отговори. Успя да сдържи сълзите си само докато пристъпи в спалнята и затвори безшумно вратата зад себе си.
Край на мечтите. Глупави мечти всъщност. Не й е нужен никакъв баща. Ще се справи и без негова помощ…
Господи! Защо толкова страшно боли?!