— Не искам твоята благодарност. Просто не можех да постъпя другояче.
Рюъл я изгледа пронизително.
— Трябва да знаеш, че никога няма да забравя какво направи за мене. Ще намеря начин да ти се отблагодаря.
За първи път след злополуката той я погледна в очите така, че тя цялата потръпна. Усмивката й стана несигурна.
— И на мене ли ще построиш дворец?
— И това може да стане. — Рюъл протегна ръка и погали бузата й с върха на показалеца си. — Ще измисля нещо. Ти май каза веднъж, че не би се чувствала добре в дворец.
Тази нежна ласка… какво прекрасно усещане!
— Невероятно е, че си го запомнил.
— Имам добра памет. — Той отпусна ръка. — За важните неща.
Как копнее да протегне ръка, да го докосне, да се стопли с неговата топлина… И по-рано знаеше, че го обича, но сега, след съвместно прекараните дни чувството й бе станало още по-силно.
— Ще се видим след няколко часа! — Той бързо се обърна и излезе.
Джейн потрепери. Може страхът й да е неоснователен. Може пък съдбата да прояви милост и да й позволи да задържи този дар! Дано само Пикеринг не каже на Рюъл!
— Следващият военен транспорт ще отплава нагоре по реката на двадесет и седми — каза Джон Пикеринг. — Мога да помоля дежурния офицер да предостави своята койка. Ще бъде ли дотогава Йън в състояние да пътува?
— Дотолкова, доколкото е възможно. — Рюъл стана. — Много сте любезен. Благодаря ви, полковник.
— Няма защо. Ние всички обичаме лорд Макларън. Наистина чудесен човек! — Полковникът кимна. — А сега седнете, искам да пийнем по чашка! Изглеждате така, като че ли наистина имате нужда да пийнете нещо.
Рюъл поклати глава.
— Трябва да се връщам при…
— Седнете! — повтори Пикеринг натъртено.
Рюъл се отпусна назад в креслото.
— Добре, по чашка. Съгласен съм.
Полковникът направи знак на момчето зад бара.
— Ако не се щадите, ще се наложи вас да пренасяме с носилка нагоре по реката. — Той изчака прислужникът да им сервира чашите с уиски и продължи. — Виждал съм немалко мъже, изтощени до смърт като вас, но това бяха все хора, излизащи от битка…
„Аз също излизам от една битка“ — помисли си Рюъл и отпи от чашата.
— Нищо ми няма. Бедата е с Иън.
— И от какво е тогава това треперене на ръцете ви?
„Пикеринг има право!“ — констатира с изненада Рюъл. Ръката, с която държеше чашата, трепереше силно. Трябваше да употреби цялата си воля, за да успокои ръцете си.
— Преуморих се напоследък. Но това не значи, че съм болен.
— Абдар сигурно ще съжалява, че не сте.
Рюъл погледна полковника недоумяващо:
— Абдар?
— По поръчение на Абдар Пахтал прояви твърде голям интерес към вас. Дойде миналата седмица да ме разпитва за покупката на Цинидар.
— Какво да разпитва?
— Най-прекият въпрос беше за причината, която ви е накарала да купите острова. И понеже вие нищо не ми бяхте обяснили, и аз не можах да му отговоря… — Полковникът сви рамене. — Но останах с впечатление, че това съвсем не го задоволи. Ще продължава да рови. Най-добре е да напуснете Казанпур.
— Представихте ли договора за покупката в Калкута?
Пикеринг кимна:
— Всичко е регистрирано както му е редът. Цинидар е ваша законна собственост.
— Или поне липсва законна причина да ми вземат острова.
— Докато баща му е жив, няма защо да се страхувате. Абдар няма да посмее да се меси в работата на махараджата.
— Ще видим.
— Просто реших, че е добре да го знаете. — Полковникът замълча. — Видели са Пахтал в каньона Ланпур. Можете да се сетите каква може да бъде причината за този внезапен интерес към разследванията там.
Картаук! Сигурно Абдар не е повярвал, че Картаук е загинал в придошлите вода. Не би могъл да си обясни по друг начин появата на Пахтал в пролома… Изведнъж до съзнанието му достигнаха последните думи на Пикеринг.
— Разследванията? Какви разследвания?
Полковникът го погледна изненадан:
— Ами разследванията на железопътната катастрофа. Махараджата нареди да установим причините. — Усмивката му бе повече от многозначителна. — Твърде неприятна задача, както можете да предположите. Патрик Райли винаги ми е бил много симпатичен. Неприятно ми е, че заради моя доклад той ще загуби парите си.
— Какво говорите? — Рюъл го гледаше недоумяващ. — Патрик ми обясни, че от придошлите води са се насложили вибрации и релсите са поддали. Това са форсмажорни обстоятелства…
Пикеринг поклати глава със съжаление.
— Нашият инженер установи, че релсите са щели да издържат, ако не са били толкова лошокачествени.