— Трябваше да те довърша! — изръмжа той. — Заслужаваш си го. Никой не го заслужава повече от… — Той рязко се обърна и тръгна към стаята на Йън. — Да не си ми се мярнала пред очите! Ако ти е мил животът…
Тя очакваше, че той ще затръшне с все сила вратата. Предпазливостта, с която я притвори, й се стори още по-зловеща.
С трепереща ръка тя посегна към нараненото си гърло. Никога не се бе намирала толкова близо до смъртта. Дали щеше да удържи обещанието си и да запази тайната за вината на Патрик, ако Рюъл не я бе пуснал в последния момент?
Влачейки крака, тя тръгна бавно към стаята си.
„Трябва да престана да го обичам!“ — помисли тя като на сън. Отсега нататък любовта й към него ще се превърне в оръжие срещу нея самата. Трябва да гледа на Рюъл като на враг и да се пази от него! Да, трябва да престане да го обича.
За спане не можеше да става и дума. И все пак трябва да бе позадрямала, защото изведнъж се сепна и видя Рюъл до леглото си, посред нощ. Ужасена, тя се дръпна към възглавницата.
Светлината на газовата лампа, която той държеше в ръката си позволяваше да види горчивата усмивка на лицето му.
— Не се бой, няма да те убия. Това мина! — Той замълча. — Може би е по-добре, че не мога да те убия. Смъртта би била твърде слабо отмъщение. Ти щеше да се отървеш от този мизерен живот, докато Йън ще е принуден да се моли ден и нощ, за да се отърве от него.
И да я убиеше в този миг, нямаше да се съпротивлява. Животът бе по-убийствен. Всяка негова дума я нараняваше в сърцето. Той приседна на леглото и остави лампата на нощната масичка.
— Трепериш. — Той се пресегна и най-спокойно разкопча нощницата й. — Не се ли боиш, че ще те изнасиля? Знаеш, че мога да го направя. Все едно е дали те мразя или не. Само като те видя и вече съм готов. Не мисля, че някога ще престана да те желая… — Той разгърна нощницата и обхвана с топлата си шепа гърдите й.
Джейн си пое шумно въздух и се отдръпна:
— Моля ти се! Ти изобщо не го искаш…
— Напротив. — Той посегна към ръката й, за да й покаже колко е възбуден. — Виждаш ли? — Палецът му продължаваше да търка настойчиво пъпката на гърдата й. Заедно с болката я прониза призивно желание. — А и ти го искаш. Няма да се наложи да те насилвам. Бих могъл да те взема тук, сега, на това легло… И ще направя така, че ще виеш от блаженство.
Очите му светеха с безумен блясък, около устните му играеше решителност. Сега красотата му бе по-ярка, отколкото онази първа вечер у Забри. Като че ли цялата стая се изпълни с присъствието му.
Господи, той има право! Тя го желае. Иска й се да намерят заедно лек за взаимната болка, това бе единствено възможният начин. Какво безумие, да си помисли, че тяхното сливане може да бъде мъчително или унизително! Телата им не се интересуваха от това какво изпитва Рюъл към нея в момента. Тялото й знаеше една-единствена жажда и само Рюъл можеше да я утоли… След тази нощ Рюъл навярно няма никога да я докосне отново. Но тя копнееше за това единствено докосване сега, тя жадуваше за близостта му. О, така силно го иска!
— … Но няма да ти доставя това удоволствие! — каза той тихо. Няма да си го позволя. — Той пусна гърдите й и загърна нощницата и с рязко дръпване. — Ще намеря друг начин.
Навярно той изобщо не бе възнамерявал да я обладае. Искаше само да й демонстрира нейната собствена слабост и своята власт над нея. Джейн изхлипа и преглътна конвулсивно, за да освободи гърлото си от буцата, която я задушаваше.
— Искам да ти кажа… че ужасно съжалявам за онова, което се случи с Йън…
— Това не е достатъчно. Би трябвало не само да съжаляваш, но и да страдаш, както страда Йън… — Той изведнъж избухна: — Не, Джейн! Няма да те оставя да се измъкнеш от тази история!
— Не съм и очаквала това.
Рюъл се засмя горчиво:
— Не си очаквала, така ли? Да ти кажа ли какво си очаквала? Смятала си, че стига да предложиш къщата си на Йън и да ми се усмихнеш чаровно и всичко ще е наред. Не, не ти казвам! Ще се погрижа да стане така, че и ти да се почувстваш зазидана като Йън. Аз не мога да бъда с него в Гленкларън, но ти ще отидеш! Ти ще се грижиш за него, ти ще го слушаш как крещи нощем и винаги ще знаеш, че ти си виновна за неговите страдания. Очите й бяха станали огромни от ужас.
— Искаш да ида с него в Гленкларън?
— Ще изкупваш вината си. Или ще го направиш, или ще се погрижа този твой Патрик да се измъчи повече от Йън, преди да го убия.
— Заплахите са излишни — каза Джейн спокойно. — Готова съм да ида в Гленкларън. Просто трябваше да ме попиташ.
— Аз не задавам въпроси. Само те уведомявам в какво ще се състои първата част от погасяването на дълга ти.