— Първата част?
— Ти да не си въобразяваш, че няколко години служба ще изкупят цялата ти вина?
Джейн понечи да каже, че той вече достатъчно я е наказал, но знаеше, че няма да я разбере. Никога не би разбрал колко голямо е огорчението, което й причинява.
— Ще направя всичко по силите си, за да помогна на Йън. — Тя се опита да притисне с ръка слепоочията си, за да спре чуковете, блъскащи в главата й. Каква болка, господи! — Ала Картаук трябва да дойде с мен. Твърде опасно би било да остане тук.
— Щом смяташ. В Гленкларън е нужна всякаква работна ръка.
— И Патрик. — Тези думи, като че изведнъж паднали от небето я изплашиха, сякаш не ги беше произнесла тя. Смяташе, че вече веднъж завинаги е приключила с Патрик, но изглежда многогодишната връзка не можеше да се скъса изведнъж въпреки презрението и отвращението, което изпитваше към него. Не можеше да остави Патрик беззащитен пред смъртната омраза на Рюъл Макларън.
Той я изгледа втренчено:
— Бях решил най-сериозно да взема Патрик в Цинидар като гаранция, че ти ще изпълниш задълженията си.
— Той само ще ти пречи — побърза да каже тя.
— Боиш се, че може да го убия. — Рюъл помълча замислен. — Може би имаш право. Само като си спомня за Йън и може да го убия. Заложници не са ми нужни. Ще поддържам постоянно връзка с Маги и от нея ще узнавам държиш ли на думата си.
— Ще спазя обещанието си — въздъхна тя уморено. — Може пък след време да промениш решението си.
— Не се надявай! Вече ти казах, че такива работи не забравям.
Три седмици по-късно корабът „Бони Лейди“ отплава с Джейн. Йън, Патрик и Картаук на борда.
Джейн хвърли последен поглед на Рюъл, застанал самотен на дока. Той също я гледаше. Гледаше я така, че тя не издържа погледа му и отмести очи. Рюъл като че ли искаше да й внуши, че тази раздяла е само временна и че тя никога няма да успее да избяга от него.
— В последно време той се държи твърде странно с тебе! — Джон Картаук ги бе наблюдавал. — Ти явно не искаш да ми кажеш какво се е случило…
— Не, не искам.
Докато Картаук се криеше в Наринт, не бе чул нищо за резултатите от разследването на злополуката и тя нямаше намерение да го посвещава.
Защо Рюъл не отмества очи от нея! Погледът му я пронизва… Тя побърза да се отдръпне от релинга.
— Не мога да остана повече тук. Трябва да ида при Йън.
Картаук поклати глава.
— Той спи. Да го оставим на спокойствие. Къде е Патрик?
— Където е винаги. Пак гледа да се скрие с бутилка уиски. След катастрофата той е още по-зле с пиенето.
— И въпреки това го вземаш в Гленкларън?
— Той няма да дойде в Гленкларън.
Картаук я погледна изненадано:
— Но той ми каза, че идвал с нас?
— Ще го настаня в един малък пансион в Единбург. Останаха ни малко пари — достатъчно, за да задържи поне една година на повърхността. След това ще трябва да си търси работа.
Рюъл продължаваше да я гледа.
„Защо, господи, не се обърне да си върви?!“ Почувства раздираща болка. Трябва… трябва да се освободи от този човек!
— Извинявай, Джон! Трябва да сляза до трюма, искам да видя как са настанени Сам и Бедилайа.
— Всички ще се радват да ви видят отново! — Джейн взе леденостудената ръка на Йън. — Вашият Гленкларън е прекрасен. Чак сега разбирам защо сте толкова привързан към него.
Йън не откъсваше очи от очертаващите се в далечината кули и оловни покриви.
— Да, прекрасно е.
Джейн го зави по-плътно. „Това уморително пътуване го съсипа!“ — помисли си тя. Бе пребледнял още повече, изглеждаше по-зле, отколкото преди два дни, когато го свалиха с носилката на пристанището в Единбург.
— Сега вече положително всичко ще се оправи.
— Ще ми се да вярвам — прошепна той, без да вдига очи от скута си. — Може би наистина има някаква надежда…
Десет минути по-късно каруцата заподскача по дървения мост и влезе в покрития с плочи вътрешен двор.
В средата на двора имаше поразкъртен кладенец, покрит с петна от стар мъх. Между камъните бе прорасла трева. Накъдето и да се обърнеше, Джейн откриваше тъжните белези на старост и занемареност.
— Не е било вината така — каза Йън, уловил погледа й. — Много дълго отсъствах, а такива стари сгради имат нужда от непрекъснато поддържане.
— Или от бързо разрушаване — изръмжа Картаук.
Джейн го сряза с един-единствен унищожителен поглед.
— О, Йън, положително ще имаме време да ремонтираме по нещо…
Бе странно да си представи, че Рюъл е раснал тук, тези обветрени от времето полуразрушени зидове така не му подхождаха!
— Къде е той?
Обкованата с месинг парадна порта зейна и надолу по стълбата заслиза бързо с изправен гръб млада жена. — Господи, Йън! Още ли не можеш да сядаш?