— Маргарет! — Йън не можеше да повярва на ушите си. Той се подпря на лакът, за да може да вижда над страничните дъски на каруцата. — Какво правиш тук?!
— А къде да бъда? — Тя се спусна стремително към каруцата. — Щом получих писмото на Рюъл, тръгнахме с татко за Гленкларън. Реших, че така ще е най-разумно, докато се привдигнеш.
За Джейн Маргарет Макдоналд бе, меко казано, истинска изненада. Тя си спомни как си я бе представяла, когато разговаряха с Йън на гарата. „Нежни гледани ръце, дантели…“ Но затворената до врата тъмносиня рокля бе стара и износена. Изпълнените със сдържано достойнство движения на високата и тънка Маргарет, с прибрана на гладък, нисък кок пшениченоруса коса, издаваха непоколебима увереност. Силната брадичка и широката уста бяха прекалено впечатляващи, за да бъде наречена хубава, но сивите очи придаваха на лицето й очарование, което завладяваше хората около нея.
Маргарет се покатери на каруцата и коленичи до Йън.
— Изглеждаш ужасно! — заяви тя направо. — Крайно време беше да си дойдеш у дома. — Тя го целуна бързо и продължи енергично: — Ти само почакай, всичко ще дойде отново на мястото си!
— Маргарет… — Йън погали с пръст бузата й. — Хубавата ми Маргарет…
— Явно болката е засегнала зрението ти! — отвърна тя закачливо. — Съвсем не съм хубава. — Тя се обърна към Джейн. — Вие коя сте?
— Джейн Барнаби. — Тя посочи към мъжа до кочияша. — А това е Джон Картаук.
— И защо сте тук?
— Рюъл изпрати…
— Достатъчно, това обяснява всичко — прекъсна я Маргарет. — Рюъл винаги е дружал с най-странни типове… — Погледът й се плъзна към Картаук. — Вие здрав ли сте в ръцете?
Картаук примигна объркан.
— Силен съм като бик. Или като Херкулес…
— Надявам се, че не преувеличавате. — Тя се обърна и се провикна: — Джок!
Дребен набит мъж с червен перчем дотича надолу по стълбите Маргарет изкомандва Картаук:
— Слезте от мястото си и помогнете на Джок да внесем Йън. — Тя скочи пъргаво от каруцата. — Джок, сложете го да си легне, а аз ще ида в кухнята да намеря нещо, което става за ядене. — След това Маргарет се обърна към Джейн. — Елате с мене и се опитайте да бъдете полезна. Имаме само три прислужнички за целия този огромен замък, но не можех да си позволя да храня повече гладни гърла…
— Ние няма да ви бъдем в тежест — каза бързо Джейн.
— Това може да важи за останалите — подметна Картаук, докато двамата с Джок внимателно вдигнаха носилката. — Но един художник е твърде скъпоценен товар. Да го храниш и гледаш е истинска привилегия.
— Работите с бои, така ли? — попита Маргарет.
— Хм. Не работя, а създавам епохални произведения. Кова злато. Аз съм майстор на златоковането…
— Нямам нищо против, стига да сте майстор на носилконосенето, да не изтървете Йън по стълбата.
— Отнасяш се с гостите ни като със слуги! — запротестира Йън.
— Гленкларън не може да си позволи гости, които не си изкарват хляба. — Мекият жест, с който приглади назад косите, нападали по челото му, опроверга грубите й думи. — А ти кротувай и ми се подчинявай! Ще дойда при теб щом Джок те настани да си легнеш и си починеш малко. — Тя се обърна и прекоси двора на замъка, като пътьом подвикна на Джейн през рамо: — Идвате ли?
Джейн се затича след нея.
— Идвам.
— Почакайте! — Погледът на Маргарет остана вперен в Сам, който се втурна след Джейн. — Ваше ли е кучето?
— Сам няма да създава трудности.
Погледът на Маргарет се премести към Бедилайа, която тръгна след каруцата към обора.
— А конят?
— Не можех да оставя Бедилайа в Казанпур.
— Гледайте да се отървете от тези животни. Не можем да си ги позволим — каза Маргарет твърдо.
Джейн пое въздух дълбоко:
— Невъзможно.
Маргарет изглеждаше смаяна:
— Невъзможно?
— Животните са мои, аз ще се грижа за тях.
— Разбирам. — Гняв, примесен с респект трепна в погледа на Маргарет. Тя се обърна и влезе в замъка. — Ами в такъв случай… грижете се за тях.
Кухнята, в която Маргарет я въведе, бе огромна и се нуждаеше от ремонт не по-малко, отколкото вътрешния двор. Но просто плачеше не толкова за незабавен ремонт, колкото за основно почистване.
Критичният поглед на Джейн не убегна на Маргарет и тя побърза да обясни:
— Пристигнах само преди два дни и не мога да свърша сама всичко. Ако не ви харесва, ще трябва сама да почистите.
— Не исках да…
— Разбира се, че искахте. С мене се говори откровено. Аз съм за това, да се говори направо. Нямаме време за вежливи брътвежи.
Джейн не можа да скрие усмивката си.
— В такъв случай няма да ги чуете от мене. Но кухнята наистина прилича на кочина. Ще я изчистя.