— И просто е изоставила Рюъл?
— Той вече е можел да се грижи сам за себе си. — Маргарет сви рамене. — Стига сега за Рюъл. Толкова много внимание за един мъж, дори и когато е на друг континент, е неоправдано. — Тя стана и се приближи до огнището, за да изсипе картофите във врящия котел. — А сега бих искала да ми кажете нещо за вашия придружител, този наперен самохвалко.
Два часа по-късно Маргарет влезе бързо в стаята на Йън.
— Пооправи ли се малко? — Погледът й падна на седналия до леглото Картаук. — Не сте ни нужен повече тук. Можете да идете да си потърсите някакво местенце за работилница. Джейн ми каза, че може би ще останете известно време и ще ви трябва място, където да се занимавате с вашата дейност.
— Хм, дейност. — Той го изрече така, като че думата остави лош вкус в устата му. — Вие нямате никакво чувство за значимостта на моята работа.
— Много по-добро чувство имам за значимостта на моята работа. — Тя кимна към вратата. — Занимавайте се със своята работа, където намерите за угодно, но си вървете сега.
Лицето на Картаук стана като буреносен облак.
— Какво ли друго би могло да се очаква в тази студена варварска земя! — Той затвори вратата след себе си.
— Слава тебе, господи! Най-сетне! — Маргарет приседна на леглото на Йън. — Поръчала съм до три дни викарият да дойде да ни венчае, затова трябва да си починеш и да се възстановиш след това убийствено пътуване.
— Няма да се венчаем.
— Разбира се, че ще го направим! Но очаквах да кажеш подобна глупост. — Тя приглади нежно косите на челото му. — Толкова време гледах как се мъчиш да спасяваш Рюъл, сега пък си решил, че аз трябва да бъда спасявана.
— Няма да допусна да се превърна в допълнително бреме за тебе. Баща ти…
— … чезне и в скоро време вече няма да го има.
Той я изгледа учудено:
— Не си ми писала нищо за това?
— Какво да ти гоила? Би ли могло това да помогне?
— Щях да се върна, да бъдем заедно.
Лицето й омекна.
— Да, Йън. Зная.
— Споделям мъката ти.
Тя изкриви лице.
— Много бих искала да изпитвам някаква мъка, но и двамата знаем, че баща ми не е човек за обичане… — Тя смени темата и отново заговори за Рюъл. — Вчера изпрати чек за две хиляди лири. Пише, че ще изпрати още, щом разполага с пари.
— Невъзможно! — Йън поклати безпомощно глава. — Така ще му останат само хиляда за неговата работа. Върни му парите обратно!
— Няма да направя нищо подобно. Гленкларън има нужда от тези пари. Ти имаш нужда от тях. Положително ще е полезно за Рюъл веднъж поне да помисли и за някой друг, освен за себе си.
— Той ми спаси живота. Рискува своя живот за мене.
— Какво толкова? Това е типично за него. Слабото му място е липсата на самодисциплина.
Йън се засмя.
— Господи, колко ми липсваше, Маргарет! — Усмивката му отново се стопи. — Но няма да позволя ти да се омъжиш за един сакат човек! Достатъчно дълго си прекарала край болнично легло.
— Кой може да каже, че ще останеш сакат? — Той се опита да възрази и тя бързо го пресече: — Освен това силното тяло е нещо красиво и добро, но много по-съществена е силата на сърцето и на духа!
— Не мога да ти дам деца. Ти толкова обичаш деца, Маргарет…
— Не е казано, че е изключено Бог да ни благослови… Ще поговоря с доктора.
Йън само тъжно поклати глава.
— Колко много двойки остават без деца. Господ можеше да не ни дари с дете, дори ако ти беше здрав.
— Не е така, Маргарет. Знаеш, че не е така.
— Добре де, съгласна съм да изчакаме с венчавката, докато бъдеш в състояние да сядаш. Дотогава вече ще си по-добре и да се надяваме, няма да си толкова упорит.
— Невъзможно е. Гърбът ми…
— Възможно е. Аз ще се погрижа за това! — Тя се наведе към него и го целуна от сърце по челото. — А сега трябва да почиваш. Това пътуване те е изтощило.
— Всяко нещо ме изтощава.
Глава десета
4 октомври 1879 г.
Гленкларън
Опряла гръб на зида, Джейн чакаше Маргарет да излезе от стаята на Иън.
— Как е? — попита тя щом Маргарет притвори вратата зад себе си.
— Ох, упорит както винаги! — Маргарет тръгна с бързи стъпки по коридора. — Не иска и да чуе за Испания. С този човек нищо не можеш да предприемеш.
— Лекарят не говори ли още веднъж с него?
— Тази сутрин. Ала Йън настоява на своето, Гленкларън не можел тук без него. За Испания е съгласен да идем чак напролет. — Маргарет неволно стисна гневно перилата. — Казвам му на този инат, че ще ме остави вдовица, ако не иде да лекува тази проклета кашлица. Тук никога няма да се отърве от нея. При тия люти зими в Гленкларън!
Джейн, която бе прекарала вече три тежки зими тук, споделяше тревогата на Маргарет.