— Дано промени мнението си!
— Три месеца вече упорства. Повтаря все едно и също: какво имал да върши тук, как не можел да се отдели точно през зимата… Така ще си умре! — Маргарет изкриви лице, но не заплака. — Така е. След като цели три години се чудя как да го убеждавам, че Гленкларън не може да съществува без него, сега не мога изведнъж да започна да му разправям, че се налага да зареже тук всичко и да отиде малко да полежи на слънце.
— Затова ли изпрати да ме извикат? Аз вече му докладвах, че всичко в мелницата е наред, че… Впрочем докладвала съм му за всичко. — Джейн сви вежди. — Но няма да навреди, ако поговоря още малко с него.
— Хич няма да те чуе. Добре, че предвидих нещата и предприех съответните стъпки.
— Какви стъпки?
— Рюъл.
Джейн остана като закована по средата на крачката си. Маргарет й хвърли само един тежък поглед — знаещ, разбиращ.
— Ето че пак стана по-бяла от брашното в твоята мелница. Достатъчно е само да помислиш за Рюъл и загубваш ума и дума.
Джейн се качи на следващото стъпало.
— Какви ги измисляш! Разбира се, че не е така. Ако изглеждам бледна, от осветлението е.
— Още е само следобед и нищо му няма на осветлението.
— Защо трябва да съм объркана, когато говориш за Рюъл?
— Ами ще да е онази същата причина, която те кара откакто си дошла изобщо да не споменеш името му. — Маргарет поклати примирено глава. — Не е моя работа какво е сторил Рюъл, за да предизвика твоята неприязън. Зная, че той притежава специален талант да бъде неприятен. След като не искаш сама да ми кажеш, аз не…
— Не говоря за това, защото няма нищо съществено — прекъсна я Джейн. — Всичко това е отдавна минало.
Маргарет взе синия си вълнен шал от стола до вратата и го метна на раменете си.
— Преди три месеца писах на Рюъл — още когато Йън отказа да прекара зимата в Мадрид. Днес получих писмо от Единбург. Рюъл пристига утре.
— Тука? В Гленкларън?
— Рюъл винаги е успявал да излезе на глава с Йън.
„Рюъл винаги е успявал да излезе на глава с всекиго“ — помисли си Джейн.
— Но какво е станало с Цинидар?
— Изглежда, че след последното ни виждане нещо в Рюъл се е променило към добро. По всичко личи, че животът на брат му му е станал по-скъп от златотърсачеството… — Маргарет отвори вратата. — Смятам, че по тази именно причина и ти трябва да погребеш всички дрязги с Рюъл, докато той успее да убеди Йън колко наложителен е един престой в Испания. А след това вече можеш да се разправяш с него колкото искаш.
— Благодаря. — Джейн се насили да се усмихне. — Но много се съмнявам дали изобщо ще се срещнем. В мелницата имам толкова работа, надали ще идвам до замъка.
Маргарет вече пресичаше двора.
— Къде отиваш?
— При Джон Картаук. — Около устните на Маргарет се образува горчива гънка. — Малко ми е да се разправям с Йън, та сега трябва да направя опит да дръпна малко юздите на този разгонен бик.
Джейн скри усмивката си.
— Пак ли?
— Не ми направи кой знае каква услуга, като ми го доведе в Гленкларън. Вчера ми пристига Елин Мактавиш, реве, чупи ръце, Картаук я бил обезчестил.
— Сериозно обвинение.
— И невярно на това отгоре! Тя е готова да се разкрачи на всяко момче от околността. — Маргарет се потърси. — Но това сега е страничен въпрос. Важното е, че трети път за два месеца трябва да се разправям с неговите истории. Той да не си въобразява, че нямам друго за правене, освен да слушам оплакванията на любовниците му.
Маргарет изчезна в работилницата на Картаук. Мигновено изчезна и пресилената усмивка от лицето на Джейн. Когато се метна на седлото на Бедилайа, ръцете й трепереха. Тя пришпори коня, но някак импулсивно тръгна на юг, а не на север към мелницата.
Съобщението за предстоящото пристигане на Рюъл я свари на пълно неподготвена. Не е възможно все още да го обича! Бе направила всичко възможно, за да угаси въглените от онази страст, за която смяташе, че вечно ще трае. По-вероятно е това нейно състояние сега да е естествена реакция, тъй като не бе виждала Рюъл след онзи последен, всяващ страх поглед на пристанището.
Няма откъде да разбере дали все още й е сърдит. Раздялата съвсем ги е отчуждила. Той сигурно се е променил, годините навярно са го направили по-благ. Но и сигурно ще бърза да се завърне час по-скоро в Цинидар. Много възможно е изобщо да не намери време да я посети…
Стиснала очи, Джейн отправи пламенна молитва към небето.
„Моля ти се, господи, направи така, че той да не ме потърси!“
— О, небеса! Каква воня! — Маргарет сбърчи нос със самото влизане при Картаук. — Какво горите в тази пещ, мирише на оборски тор.