Паниката, която тя напразно се опитваше да прикрие от него, я връхлетя с още по-неудържима сила. Ето, достатъчно е той само да изникне отнякъде и вече я обзема съшият хаос от чувства, както при сбогуването в Казанпур. Преди той да се появи тук, тя се оплакваше от еднообразието на живота в Гленкларън. Ала сега жадуваше отчаяно за онази монотонност.
„Той не може да ме принуди да ида в Цинидар!“ — мислеше тя отчаяно. Изобщо за нищо не може да я накара насила. Мина онова време, когато той можеше да разчита на чувствата й и да я върти на пръста си. Сега вече той не представлява опасност за нея.
Джейн пое дълбоко въздух, бавно, няколко пъти, за да се успокои. Вярно е, тя изпита отново същото онова вълнение, което я тласкаше неудържимо към него, но сега говореше единствено плътта! Не е любов. Приключила е с това безумие. Успя да се освободи от него през всичките тези години, прекарани далеч от този човек.
Не е любов.
Глава единадесета
— За там пък съвсем няма да се съгласи! — каза тихо Маргарет. — Мислиш ли, че ще пропътува половината свят, за да стигне до Цинидар, след като отказа да иде дори в Испания?
— Ще го убедим. Испания е твърде близо, за да може да представлява някакво решение. Все ще си мисли за Гленкларън, а самата ти няма да се усетиш как ще се качите на първия кораб, потеглящ за Шотландия.
— Възможно е — Маргарет присви очи. — Но доколкото зная Ориентът е страшно горещ и изморителен.
— Аз изморен ли ти изглеждам?
Рюъл изглеждаше великолепно както винаги. „Като мощно дърво“ — помисли Маргарет, но гласно каза хлипаво:
— Не, но сатаната се грижи за своите изчадия.
Рюъл избухна в смях:
— Маги, Маги! Струва ми се, че наистина ми липсваше! Ти винаги си ме познавала по-добре отколкото Йън.
— По-рано и аз мислех така, но твоята щедрост към Йън и Гленкларън през тези години ме накара да се усъмня в собствените си преценки.
Смехът му секна.
— Сърцето ме боли. Обичам Йън.
— Променил си се. Когато едно време замина оттук, никога не би направил такова признание! — Тя го изгледа предизвикателно. — Ако го обичаш, ела с нас в Испания и се погрижи щото Йън да не се сети дори за Шотландия, преди да е напълно оздравял.
— Не мога. Още със следващия кораб трябва да се върна в Цинидар. Положението на острова е… критично.
— Критично е и състоянието на Йън.
Той набръчка чело.
— Цинидар не е като Казанпур. Там непрекъснато духа бризът, не е така горещо. Допускаш ли, че ще рискувам положението на Йън да се влоши отново?
Маргарет го погледна изпитателно и каза простичко:
— Не. Ти никога не би му навредил.
— Мога да ти осигуря толкова много слуги да ти помагат за Йън, че чак ще ти се пречкат.
— Но как е с настаняването?
— Има цял дворец. Семейството Савистар е построило преди много години лятна резиденция над каньона. Постройката е изоставена от десетилетия, но преди да тръгна за насам, поръчах да се ремонтира всичко и да се обзаведе наново. — Рюъл й се усмихна. — Няма да имаш основание да се оплакваш от настаняването.
— Ще видим. Но защо ли изобщо говорим!? Никога няма да го придумаш.
— Той ще ми откаже, ако се страхува, че в негово отсъствие Гленкларън няма да бъде управляван както той иска. Има ли някой, който би могъл да се грижи добре за имота?
— Той би имал вяра на Джейн.
— Джейн идва с нас — прекъсна я Рюъл. — Помисли за някой друг!
— Не е толкова лесно.
— Не е речено, че трябва днес да го решим. Имаме още няколко дни.
— Искаш ли да се качиш при Йън?
Рюъл поклати глава.
— Йън не е глупак. Види ли ме, веднага ще се сети за какво съм дошъл. Да го оставим да си отспи още една нощ, преди да го атакувам.
— В такъв случай ще кажа на Мери да те заведе в стаята ти.
Той отново поклати глава.
— Няма да остана тук. Баща ми ще се обърне в гроба, ако разбере, че нощувам в тези заветни покои.
— Но къде ще отидеш тогава?
Той сви рамене.
— Все ще се намери къде. А утре съм тука, за да потърсим начин да убедим Йън.
— О, той ще ти се опре!
— В началото. Но накрая ще се съгласи, стига ти да намериш някой, който да поеме Гленкларън.
Маргарет сбърчи чело в размисъл.
— Може би викарият да знае някой. Аз бих предложила Картаук, но Йън никога не би му поверил управлението, ще се бои, че Джон може да се заплесне дотолкова в работата си, че да изгори замъка до основи.
— Картаук също ще дойде с нас. Нужен ми е.
— Ще береш ядове с него — каза тя сухо. — Той прави само онова, което той иска.
— Това ли си установила?
— Картаук… Той се оказа много… полезен — Маргарет избегна погледа на девера си. — Той много забавлява Йън.