— А тебе? Тебе не те ли развлича, Маги?
Когато вдигна изненадана поглед към него, видя изпитателните му очи, взрени в нея.
— Какво искаш да кажеш?
— Нищо. — Той отново сви рамене. — Толкова дълго не съм бил тука, бях забравил колко си добродетелна.
— Добродетелна? — Тя го изгледа възмутено, като че бе изрекъл обидна дума. — Значи наистина предполагаш, че аз бих могла…
— Просто ми се изплъзна от устата. Забрави го!
— Никога няма да го забравя! — Гневът я задушаваше. — Аз обичам съпруга си. Как се осмеляваш…
— По дяволите! Извини ме! За в бъдеще ще си сдържам езика.
— По-добре сдържай мръсните си мисли! — Тя се врътна на токовете си и тръгна към вратата. — И знай, че името ми е Маргарет. Когато беше хлапе, ти се позволяваха някои неща, но ако ме наречеш само още веднъж Маги, ще си понесеш наказанието за това безочие!
— Да, Маргарет.
Престореното разкаяние в тона му я раздразни още повече.
— Принудена съм да ревизирам мнението си. Ти изобщо не си се променил, нито на йота! Продължаваш да си толкова непоносим и разпасан, какъвто си си бил винаги.
Той дори не се опита да скрие колко е развеселен.
— Слушай, Маргарет! Нужна ми е твоята помощ, за да закарам Йън в Цинидар. Не позволявай гневът ти да му навреди!
— Мислиш ли, че мога да направя такова нещо? — Маргарет изпъшка и обяви: — Още днес ще говоря с Йън и ще се опитам да проправя път за тебе.
— Повече и не искам.
— Но много се съмнявам дали това ще помогне. — Тя отвори вратата. — По-добре се приготви да се откажеш от твоя план и да заведем Йън поне в Испания.
— Ако аз не се върна скоро в Цинидар, много е възможно да си останем изобщо без Цинидар, а също и без… Гленкларън. — Той замълча и после изведнъж неочаквано промени темата: — Странно! Питам се, защо ти толкова се ядоса?
Тя затръшна вратата на кабинета и продължи надолу по коридора към стълбите.
Ето, Рюъл още не е дошъл, дето се казва, и вече успя да я обърка напълно с разпасания си език и с още по-разпасаните си мисли. Трябваше да го перне през това негово красиво лице, трябваше да…
Но защо, всъщност? Рюъл има право. Иначе тя никога не би изпуснала така нервите си. Само истината боде…
„Трябва да пропъдя този нагъл тип от съзнанието си!“ — реши тя. Нуждае се от цялата си енергия за други, много по-важни неща. Трябва да подготви Йън за предстоящото посещение на Рюъл.
— Охо-о! Не е луксозно, но светло и приятно! — Рюъл надзърташе над главата на Джейн към вътрешността на стаята. — Може ли да вляза?
— Не! — каза Джейн без заобикалки.
— Бях убеден, че именно това ще бъде отговорът ти. Тогава ти излез да се поразходим.
„Да направим една разходка…“
Същите думи, които бе казал и тогава в Казанпур. Тя изведнъж си спомни всичко, сякаш бе станало вчера.
— Но този път няма да те ухажвам — каза тихо той. — С тези глупости отдавна е свършено. Искам да ти направя едно делово предложение.
„Как става така, че този дявол винаги знае какво мисля?“ — запита се Джейн смаяна.
— Няма какво да ти кажа.
— О, и без това по всяка вероятност аз ще съм този, който ще говори. Единствената думичка, която се иска да кажеш, е „да“.
В погледа й светна упорство.
— Можеш да се поразтъпчеш с мене малко или аз да вляза. Но в никакъв случай няма да си тръгна.
Тя се поколеба, след това се пресегна и нарочно взе от закачалката тъкмо макларъновия шал.
— Ето, така вече е по-добре. — Той затвори вратата и тръгна редом с нея по пътечката.
— Аз няма да дойда в Цинидар. Трябва да си луд, ако мислиш, че Йън ще се съгласи да дойде с тебе. Говори ли вече с него?
— Тази сутрин.
— И?
— Отказа, разбира се.
Облекчението, което тя изпита, й се стори смешно дори на нея самата. Разбира се, че Йън ще откаже! Напразно се бе притеснявала толкова.
— Днес пак ще говоря с него. Ако се наложи и утре също. Ще говоря дотогава, докато най-сетне се съгласи.
Усмивката остана на устните му, докато се изкачваха нагоре по хълма.
— Аз няма да тръгна — заяви тя с някаква отчаяна пламенност. Няма да се оставя да ме принудиш! Глупаво ще е от моя страна да се оставя да ме манипулираш така, че да изпадна в положение, в което да можеш да ме тормозиш…
— Освен ако в това положение видиш все пак някаква изгода за себе си.
— Да, нали? Да ти падна изведнъж в мрежата.
— Нищо подобно, Джейн! Ти ще бъдеш съвсем предпазлива, ти правиш всичко възможно да се измъкнеш и ще се предадеш чак след като нямаш друг изход… — Рюъл я погледна изкъсо. — Защото стръвта, която ще ти подам, ще е толкова съблазнителна, че съпротивата ти ще бъде сломена.