— Съжалявам Маг… Маргарет.
— Няма полза от съжаления. — Тя изпъна рамене и тръгна към стаята на Йън. — Отивам да поговоря с него.
Собствен проект.
Тези думи дълбаеха все по-дълбоко в съзнанието на Джейн. Защо се е свила на това легло, уплашена и нерешителна, вместо да приеме предизвикателството? Рюъл е просто един мъж като всички останали… Не, може би не като всички останали, но все пак просто човек, съвсем не непогрешим. Той каза, че иска да си отмъсти, но нали тя го познава достатъчно добре, нали знае, че той никога няма да си послужи с нечестни средства?
Железница.
Железница. Но толкова се страхува, господи! Не бива и да се съмнява, че при всеки сблъсък Рюъл ще бъде безпощадно твърд.
Железница.
Откъде дойде това нейно предубеждение, че няма да намери сили да се бори с Рюъл? Три години се бе готвила именно за това. Вече не беше детето, което той познаваше от Казанпур. Кой може да твърди, че тя няма да се справи с него и дори да го парира?
Полунощ отдавна минаваше, когато Джейн се надигна бавно и взе листовете от пода. Запали лампата, седна до масата и разгъна експертизата на Медфорд.
— Приемам! — каза Джейн преди още да е отворила напълно вратата след почукването на Рюъл. Тя бързо му подаде договора. — Ето. Подписах. Експертизата ще запазя, искам да я проуча по-основно. Ще ти съобщя какви машини и какви материали ще са ми нужни. Когато пристигна в Цинидар, всичко да е доставено. Кога трябва да дойда?
— Колкото е възможно по-скоро. Аз ще тръгна с първия кораб. Йън днес се съгласи да дойде до един месец. Можеш да пътуваш с него и Маргарет. — Той спря изпитателно очи върху лицето й. — Изглеждаш зле. Пак ли безсънна нощ?
Без да обръща внимание на подигравката в гласа му, тя продължи делово:
— Видях доклада. Точен ли е?
— Толкова точен, колкото можа да го направи Медфорд. Изненади винаги могат да се появят.
— Ако нещо се обърка глобите, които трябва да платя, ще ме лишат от цялото ми възнаграждение.
Той кимна:
— Така е. Но такива клаузи има във всеки договор.
— Дори и махараджата не предвиждаше такива големи обезщетения. Намали глобите за просрочка на двадесет процента за първия етап и с още десет процента за втория.
Рюъл поклати глава.
— Намалим ли глобите за неизпълнение, значи да намалим и поощрението. Трябва да работиш с всички сили, за да спазиш сроковете.
— Това е значи. От мене се очаква да работя като роб и след това да загубя всичко.
— Да, и това е начин да ти отмъстя, не намираш ли? — Той се усмихна. — Искаш ли да скъсаш договора?
Бе хранила малка, почти незначителна надежда, че той може да предложи по-добри условия, но все пак трябваше да опита.
— Добре, ще спазя сроковете ти.
— Ами тогава няма какво да обсъждаме повече. — Той се поклони вежливо. — Значи ще се видим в Цинидар.
Джейн остана загледана след него — гледаше го как върви, наперен, забързан, самоуверен.
Не, няма да се остави да я уплаши. Никога вече.
Ще направи проклетата му железница, ще опита шанса да си осигури независим живот. Ще работи, ще работи толкова упорито, че да не й остане време да мисли за нищо друго.
Този път Рюъл няма да излезе победител.
Глава дванадесета
— Това е истински дворец!
Гледката бе величествена. Джейн не усети как стисна още по-здраво юздите на Бедилайа. От двете страни на алеята, която се губеше чак някъде вътре в двора, се издигаха тъмни кипариси. В центъра на градините светлееше голям мраморен фонтан. От средната част на сградата, украсена с величествен купол, се разгръщаха две крила в съвършена симетрия. Аркади с по осем колони очертаваха верандата, която минаваше по цялата дължина на къщата. Стройната балюстрада приличаше на прозирна дантела в лъчите на следобедното слънце. Всичко тук говореше за екзотична красота и за… мощ. Мощта на Рюъл. Дали цялата тази впечатляваща гледка нямаше за цел само да й напомни, че се намира във владенията на Рюъл Макларън? Колко пъти й бе повтарял, че иска да има дворец?
Джейн се озърна за голямата карета, която идваше на известно разстояние след нея нагоре по хълма. Йън се бе справил отлично с пътуването, сега бе много по-различно от пътуването му до Шотландия на времето.
От това разстояние мъжът на верандата се виждаше само като бяло петно. Ала Джейн знаеше, че е Рюъл. Почувства как вълнението заплашва да вземе връх над нея и се опита да му се противопостави с всички сили. Страхуваше се от този момент още от самото тръгване от Шотландия. За нищо на света не бива да покаже колко е развълнувана и неспокойна.