Странно, колко прехласнат бе Рюъл по този остров! Дали го привличаше красотата? С онази забулена в мъгли планина и живописното селце, нанизано като огърлица по брега на залива, Цинидар несъмнено бе много красив, но Рюъл не бе човекът, който би се увлякъл по едни красиви кулиси. Може би го привличаше някаква странна магия, която се излъчваше от острова. Въздухът бе като искрящо вино, дишаше се леко въпреки уханието на ванилия, сандалово дърво, жасмин, кедри и какви ли не други екзотични аромати, които завладяваха сетивата при всяко вдишване.
„О, господи, реагирам толкова глупаво!“ — помисли си Джейн, изпълнена с гняв. Цинидар е място като всички други места! Място, което тя ще трябва да нагоди според собствените си потребности така, както Рюъл го бе нагодил към своите.
— Джейн!
Тя се обърна бързо. Маргарет бе подала глава от прозорчето на каретата.
— Има ли още много? Вижда ли се вече?
Джейн безмълвно посочи двореца горе на хълма. Очите на Маргарет се разшириха, когато проследи жеста на Джейн.
— Всемогъщи боже! — Маргарет изведнъж избухна в смях. — Да, няма що, признавам, че съм смаяна. Този тип винаги твърдеше, че ще го постигне!
Двама облечени в бяло прислужници се притекоха да разгърнат стълбичката щом екипажът спря пред входа. Мигновено изникнаха и двама плещести туземци, носещи огромно кресло — по-скоро трон, поставен върху четири пръта и покрит с балдахин от червена коприна. Друго момче хвана юздите на Бедилайа и я поведе към коневръза, до който ги очакваше Рюъл.
Беше облечен в ослепително бели дрехи и представляваше не по-малко елегантна и поразяваща гледка от двореца.
— Джейн! — Той кимна вежливо за поздрав, преди да се приближи и я свали от седлото. — Добре дошла в Цинидар!
— Благодаря! — През плата на ризата си тя усети топлината на ръцете му и това й подейства като шок. Джейн бързо отстъпи настрана, за да избегне докосването му. Но по изражението на лицето му прочете, че всъщност само е разкрила онова, което се опитваше така отчаяно да прикрие. И за да стане сякаш всичко още по-лошо, тя реши да бъде делова и каза: — По пътя до тук никъде не видях релсите, поставени от Медфорд?
Рюъл вдигна вежди:
— Искаш да кажеш, че съм те излъгал?
— Не съм казала такова нещо.
Той кимна с глава на запад:
— Лагерът на Медфорд е на една миля отвъд горичката. Ще се запознаеш с него на вечеря.
Рюъл се обърна рязко и тръгна към екипажа.
Картаук, който бе слязъл пръв, отпъди грубо прислугата.
— Аз ще му помогна! Свикнал е с мене! — Прегънат о две, той изчезна във вътрешността на каретата, за да се появи почти веднага с Йън на ръце. Джон сръчно го настани на отрупаното с възглавници кресло и притегли копринената покривка върху коленете на Йън. — Ето, това е! — Картаук се ухили. — Когато за последен път видях един от тези тронове, в него седеше махараджата и го разнасяха величествено из парка. Ти обаче изглеждаш много по-добре в него, Йън.
— По-добре, но се чувствам като някакъв идиот — усмихна се Йън. Изглежда не му беше добре, защото се облегна назад върху копринените възглавници, замижа и въздъхна: — Но е удобно.
— Точно това е важното! — Погледът на Рюъл опипа тревожно лицето на Йън. — Как мина пътуването?
— Можеше да го разбереш по-рано, ако си беше дал труд да ни вземеш от пристанището! — каза Маргарет, която точно излизаше от каретата, поддържана от един прислужник. — Мислех, че ще проявиш достатъчно вежливост да ни посрещнеш лично, вместо да ни изпратиш цял полк прислужници. Все пак нали ти настояваше да дойдем?!
— Направи ме на пух и прах точно както заслужавам! — В очите на Рюъл блесна ирония. — Няма място за никакви извинения, но все пак бих искал да поясня, че самият аз пристигам от планината само преди малко. Щеше да имаш повече основания да се сърдиш, ако ти се бях появил мръсен и прашен, та и с лоша миризма при това!
Маргарет хвърли мрачен поглед към каретата:
— Но трябва да призная, че колата е удобна, а слугите ти са безкрайно услужливи.
— Радвам се, че скромните ми старания не са били напразни. — Рюъл посочи към един снажен мъж със златиста кожа, който току-що се показа на вратата на двореца: — Това е Тамар Алканар. Доведох го от неговото село, за да бди над Йън.
Както и останалите слуги, Тамар бе обут в сандали, носеше късо до кръста яке и пъстра кърпа, която бе обвита около бедрата му и стигаше до средата на прасците. На китките на двете му ръце блестяха широки месингови гривни. Той се поклони и фините очертания на лицето му се разляха в сърдечна усмивка: