— Аз към прещастлив да ви поздравя с добре дошли! — Пред Йън той направи по-дълбок поклон: — Приемете моите уверения, че ще ви служа най-покорно и ще изпълня всяка ваша заповед!
Маргарет, която го наблюдаваше с кисело изражение и поклащаше глава недоверчиво, веднага се обърна към Рюъл.
— Той не ни е нужен. Джок остана долу на пристанището да следи за товаренето на багажа, но Йън сигурно ще предпочете той да си го…
— Джок не говори тукашния диалект — прекъсна я Рюъл. — Тамар ще ти бъде нужен именно, за да ти помогне да се разбираш с прислугата. — Рюъл даде знак на слугите: — Хайде, носете го! И много внимавайте с господата!
— Те ще внимават. Няма да позволя да стане нещо! — Дебелата лъскава плитка на Тамар заподскача на гърба му, докато той тичешком изкачваше стълбите, за да отвори високата богато украсена врата. В следващия момент Картаук, Маргарет и свитата на Иън влязоха в двореца.
Рюъл се обърна към Джейн:
— Тамар ще се върне веднага и ще ти покаже твоите стаи. Трябваше най-напред да се погрижим за Йън.
— Естествено.
— Междувременно можеш да хвърлиш поглед от задната тераса над останалата част от острова. Дворецът е построен над самия каньон. Без да изчака съгласието й, той я поведе покрай сградата към широка тераса на няколко нива, с мозаечен под от кобалтовосини и смарагдовозелени плочи. Струите на разкошен водоскок се плискаха звънко и се лееха от стъпало на стъпало в каскада от басейни с причудливи геометрични форми, заобиколени от гъсти жасминови храсти.
Рюъл я поведе през великолепни градини, край светнали водни огледала, за да изкачат трите стъпала към по-горната тераса.
— Оттук изгледът към каньона е незабравим и страховит.
— По-страховит от Ланпур? — погледна го Джейн.
Рюъл застана до крехката балюстрада.
— Сама погледни!
Стояха на ръба на истинска бездна. На стотици метри някъде долу тъмнееше долината, покрита със зеления килим на джунглата. На север се издигаше планината, възземаща се толкова стръмно на горе, колкото стръмна бе и урвата под краката.
— В описанието на Медфорд е казано, че между стената на каньона и планината има около сто мили. Оттук не изглежда да е толкова далече — каза Джейн.
— О, обзалагам се, че ще ти се види дори много повече, когато започнеш да проправяш пътя през джунглата.
Джейн съвсем не се съмняваше, че ще е така.
— Няма ли име тази планина?
— Защо й е име? След като е една-единствена. — Рюъл се усмихна — Не съм и помислил да й дам име.
Не беше ли казал същото и за своя другар, лисичето? Нали и него бе оставил без име.
— И реката няма име — отбеляза Рюъл.
— Реката? — Джейн впери поглед надолу.
— Оттук не се вижда, дърветата пречат. Тече от юг на север, след това завива на изток и се влива в морето.
Джейн обърна поглед към джунглата, простираща се на изток.
— Представях си, че оттук ще се вижда морето. В тази посока изглежда островът е по-дълъг, отколкото очаквах.
— Има около триста метра ширина и около шестстотин метра дължина. — Рюъл посочи на запад. — Но в тази посока понякога се вижда морето как блести.
— А може ли да се види пътят, който си просякъл през джунглата?
Рюъл поклати глава и посочи на юг:
— Той минава ей там, зад дърветата. Да не възнамеряваш да го използваш, за да прокараш по него трасето на линията?
— Стига да е възможно… Ще трябва да го разширим, естествено, но може да се използва като основа. Какво стана с материалите ми?
— Хората на Медфорд ги прибраха в базовия лагер в подножието на планината. Виждаш, че съм готов всячески да ти помагам.
— Всячески готов, но окрилян по-скоро от алчност, отколкото от любезност към мене.
Рюъл се разсмя.
— Съвършено вярно!
— Добре ще е още утре сутрин да тръгнем към планината. Ще ми трябва някаква карта.
— Има и по-добър начин. Аз ще ти покажа пътя.
Това прозвуча като сигнал да застане нащрек.
— Не е необходимо. Не бих искала да ти създавам главоболия.
— Не са главоболия. И без това трябва да се върна в лагера. Всъщност аз дойдох само за да се уверя, че Йън е добре настанен. — Рюъл се засмя. — Няма да е зле да се възползваш от помощта ми. А стигнем ли горе, започваш дейността си официално и няма какво повече да очакваш от мене.
— Аз и сега нищо не очаквам.
— Дори и преводач, който да предаде на работниците какво искаш от тях?
— Медфорд ще ми намери някого.
— В лагера има човек от семейството на Тамар. Дилам работи като надзирател при Медфорд. Разбира от слонове.
— На мене ми трябва човек, който да разбира от пътно строителство, а не от тези дебелокожи гиганти.
— Ще видиш, че може да се окаже истинско преимущество, ако разбира и от двете. По тия места бродят цели стада слонове. Те си се чувстват господари на джунглата и не приемат пришълците — натрапници.