— Маргарет ми я поръча. — Тя се озърна. — Къде е Маргарет?
— Казала е да ми предадат, че Йън е твърде уморен и няма да може да вечеря с нас. Те ще вечерят горе. — Погледът му обгърна голите й рамене. — Както винаги Маргарет е проявила безпогрешен вкус. Как успя да те придума да приемеш рокля?
Джейн вдигна рамене.
— Постоянно повтаряше, че в един дворец ще трябва да се преобличаме за вечеря и настоя да ми поръча необходимото. — От движението на раменете й корсажът се смъкна малко и разкри още повече гърдите й.
Рюъл почувства неудържимо напрежение в слабините си.
— Странно е, че си се съгласила.
— Маргарет казва, че една рокля не прави жената жена, също както панталоните не могат да направят мъжа. Това са просто дрехи, които посочват някаква разлика, но надали ти осигуряват предимства…
— Колко отстъпчива си станала! Променила си се.
— Да признаеш някои разумни съображения не означава отстъпчивост. Само глупаците не научават нищо ново с годините. — Изгубила търпение, тя го изгледа смело: — Защо трябва да обсъждаме роклята ми?
— Защото не ми харесва.
По страните й пламна червенина.
— Не ти харесва роклята ми или фактът, че вече не съм детето от Казанпур?
— Ти не беше дете. Още тогава беше вече твърде… — той спря очи на гърдите й, — … зряла.
Лицето й стана още по-розово.
— И какво й е толкова лошо на роклята ми?
Рюъл изведнъж осъзна, че не е до роклята, а до факта, че не той й я е подарил. Маргарет бе успяла да я убеди да се откаже от мъжките си дрехи, а ето че той просто кипи от ревност!
— Прекалено фрапантна. Бях си представял другояче тази вечер, по-делово.
Джейн пое дълбоко дъх.
— Дойдох, за да се видя с Медфорд. Предполагам, че това е господинът до прозореца?
— Да, това е Джеймс. За съжаление, съвсем не е въодушевен от мисълта да се запознае с тебе.
— Защо?
— Смята, че съм ти възложил проекта, защото си моя любовница.
Джейн стисна устни.
— И ти, разбира се, не му обясни, че греши?
— Защо трябваше да го правя? Всъщност това е една от причините да си тук, а аз съм честен човек.
— Тук съм, за да построя железницата.
— Да, но наред с това имам намерение да те направя своя любовница.
Той просто видя как лумна яростта й, но тя отвърна най-спокойно.
— Няма защо да се вълнуваш за нещо, което никога няма да стане.
— Но още преди да тръгнеш от Гленкларън ти знаеше, че съм ти отредил такава роля. Бях откровен с тебе. Исках Цинидар да те принуди да паднеш на колене, за да мога след това и аз да направя същото.
— Няма да получиш онова, което си въобразяваш. — Погледът й се върна към Медфорд. — По дяволите! Можеше поне да му кажеш, че си разбирам от работата и съм компетентна.
— Ще станеш много по-компетентна, след като аз те обуча.
— Исках да кажа… — Тя млъкна и въздъхна продължително, по-скоро уморено, отколкото ядно. — Знаеш какво имах предвид. Ще ме запознаеш ли с Медфорд или сама да се погрижа за това?
— Не, остави това на мене! — Рюъл се обърна и я поведе през залата. — Уредих Медфорд да ти сътрудничи, но не очаквай от мене да продължа да те подкрепям. Това е борба, която сама трябва да изведеш до край.
Успя да я обърка, но тя няма да позволи той да го забележи! Да, ще се държи спокойно и нехайно, нека да се вбеси още повече!
— Знаеш ли, че построих Лятната къща за тебе?
Джейн продължи да крачи до него, сякаш не бе чула думите му.
Не биваше да й го казва още сега, но търсеше да я засегне, да я разтърси с нещо.
— Исках място, където да те имам изцяло и само за себе си.
Джейн не отговори. Но от погледа му не убегна как страните й станаха на червени петна, а гърдите й започнаха да се надигат и спускат като че беше тичала.
— Ще те обвия в златотъкана коприна — прошепна той тихо. — В широка роба, разкриваща гърдите и ръцете ти. Имаш толкова красиви крайници!
— Млъкни! — каза Джейн с прегракнал глас.
— Зная колко розови стават пъпките на гърдите ти, като ги посмуча… Такива едри и твърди… Помниш ли?
— Не.
— Ще поръчам на някоя местна шивачка веднага да се заеме. Роклята ще стои чудесно на червената ти коса.
— Само ще хвърлиш парите си на вятъра. Няма да се стигне до там.
— О, ще се стигне. — Погледът му се задържа на гърдите й. — Обзалагам се, че ние току-що поехме, и ще стигнем.
Тя неволно сведе поглед към долната част от тялото му, но бързо отвърна лице.
— Виждаш ли? — каза тихо той. — Започна се и няма да има край. — Бяха се приближили вече до Медфорд и Рюъл окачи на лицето си вежлива усмивка: — Джейн, мога ли да те запозная с Джеймс Медфорд? Джеймс, предполагам, че ще забавляваш дамата, докато ида да видя какво може да е задържало Картаук.