Глава тринадесета
Златотърсаческият лагер представляваше цял палатков град, който се различаваше от двореца толкова, колкото Казанпур се различаваше от Гленкларън. На терена бяха построени разпръснато повече от стотина палатки. Джейн добре познаваше тази гледка, детството изведнъж изникна в мисълта й и това я накара неволно да стисне зъби.
— Какво има? — Рюъл я изгледа. — Зная, че не е дворец, но не бих казал, че е чак толкова зле.
— Не, просто си помислих… — Не искаше да му разкрие мислите си. — Имала съм възможност да видя доста палаткови градове, но нито един не е бил толкова чист. Ти ли плащаш за всичко това?
Той поклати глава.
— Туземците са много чисти и подредени хора. Когато наемам работник, първото нещо, за което пита е има ли баня, шатра за „белим“ и достатъчно време, за да може да почиства жилището си.
— И те претендират да имат всичко това?
— Ти да не си мислеше, че използвам тук робски труд?
— Не, но си мисля, че към мене ти не беше толкова… отстъпчив.
— Да, но при цинидарците нямам друг изход — Рюъл се усмихна примирено. — Те заявиха, че ще работят в мината само ако бъдат спазени техните условия. Ако не се бях подчинил, щяха да си останат по своите села и да гледат как се изтрепвам от работа. На тях им е все едно колко ще им предложа.
— Парите не ги интересуват, така ли?
— Парите интересуват всекиго, но цинидарците смятат, че парите не са безусловно необходими, за да им осигурят един пълен с доволство живот, както те се изразяват.
— А какво е безусловно необходимо?
— Деца, мирен свят, време, за да се учат от своите учители и… белим.
— Белим?
— Игри. За туземците игрите са най-любимо занимание. Почти непрекъснато някъде се играе някаква игра.
— И ти трябваше да ги научиш да работят?
— Не са мързеливи. Но когато дойдох, наистина имах проблеми с трудовата дисциплина. До тогава, докато разбера каква е тайната. Превърни работата в игра и ги накарай да се състезават. Всяка вечер избираме победител и го награждаваме.
— И какви са наградите?
— Всеки път различни. Допълнителен свободен ден, малко повече пори… На всеки две седмици се събира съветът на старейшините и решава какви да са наградите.
— А ти председателстваш съвета, така ли?
Рюъл поклати глава.
— Само цинидарец може да бъде председател. Ето, станаха три години откакто съм тука и не ми е оказвана такава чест. — Той се усмихна. — Но Дилам смята, че ако продължавам да се държа прилично, след година-две може да ме допуснат като наблюдател.
— Дилам е член на този съвет значи?
— Да, Дилам го председателства. Необикновена личност! — Рюъл погледна залязващото слънце. — Ще стигнем точно по часовете за белим. Голяма част от работниците се събират преди вечеря да поиграят на зарове или на карти. Мисля, че е време да се запознаете с Дилам.
Смеховете и възбудените гласове се чуваха отдалеч. Огромната шатра в центъра на лагера бе силно осветена. Прекрачиха прага. Посрещна ги оглушителен шум. Вътре нямаше мебели, като се изключат пъстрите весели килими, постлани по пода и красиво изкованите месингови лампи, хвърлящи светлина по възбудените лица на струпалите се на няколко места мъже и жени. Джейн никога не бе виждала толкова много плитки на едно място. И мъжете, и жените носеха дългите си тъмни коси сплетени на дебела плитка.
Влизането им не предизвика внимание, само дето някои от присъстващите мъже приветстваха Рюъл по-скоро с думи на приятелство, отколкото на респект. Рюъл отговаряше със същата непринуденост, докато се озърташе из залата.
— Играе се на зарове. Така и очаквах. Дилам обича зарове. Ела насам… — Използвайки лактите си, той си проправи път през тълпата към един кръг от коленичили мъже и жени.
— Дилам, може ли да поговорим? — провикна се Рюъл.
Една от лъскавите тъмни глави, сведени над заровете, се повдигна.
— Един момент, самир Рюъл!
Джейн не вярваше на очите си. Дилам се оказа жена!
Дилам премести поглед към Джейн.
— Ах, вие сте най-после тук! Много добре. Изчакайте ме навън. Тук е много шумно за приветствени слова.
Рюъл кимна и изтегли като на буксир Джейн от шатрата.
— Тя е жена? — каза Джейн все още смаяна.
— Медфорд помоли съвета на цинидарците да му посочат някои интелигентен местен жител за надзирател и те взеха, че му изпратиха Дилам. Не можеш да обидиш съвета, като им откажеш.